Адриан
274 результатов
З16. Мнозина могат да кажат „Не ми се живее”. Не всеки обаче може да каже: „Ще се боря”.
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...
  572 
310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...
  531 
304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...
  509 
299. Човешката душа е като звезда... Може да свети до безкрая на светà.
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...
  637 
292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...
  511 
Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...
  388 
Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...
  716 
Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...
  676 
На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...
  348 
Очите ти (нощем) сънувах...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...
  421 
Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...
  535 
Аз виждах в небето безкрайно
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...
  585 
Намушкай ме право в сърцето...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...
  488 
Ти в черната бездна пропадна...
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...
  485 
Все още стремглаво препускаш
по пътя безкраен напред.
Все още в ръцете си стискаш
тракийски, стоманений меч.
Все още се бориш със злото, ...
  332 
О, Боже всесилни,
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...
  879 
Към тебе се движа полека
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...
  353 
Ти мислиш, че аз се страхувам,
че скършен ще падна пред теб,
че имам какво да загубя,
че аз съм безсилен плебей.
Жестоки са тия заблуди, ...
  330 
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...
  389 
Всуе ти копнееш да падна,
всуе ти се мислиш за бог.
Всуе ти жадуваш победа,
когато очаква те смърт.
Ти знай, че съм войнствен тракиец ...
  342 
На 17.09.2017г. се навършват 595 години от смъртта на последния български владетел. Този владетел не е Иван Шишман,нито Иван Страцимир. Този български владетел носи името Константин и е син на Иван Страцимир. Макар името на Константин ll да се среща в трудовете на български автори като Пламен Павлов ...
  1479 
Сърцето ми вече го няма...
но болка не чувствам от туй...
Все още аз нося усмивка...
все още аз имам мечти...
  565 
Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...
  426 
Аз бавно превръщам се в пепел
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).
  287 
Часовникът бавно тиктака,
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.
  265 
Аз виждам очите ти светли
(да греят в дълбокия мрак)...
и чувам с гласеца си тихи...
как шепнеш различни слова...
Но стъпя ли крачка напреде, ...
  360 
Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...
  415 
Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...
  564 
След тежкия удар аз станах...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
  440 
Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...
  347 
Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...
  571 
Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...
  397 
Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...
  1281 
Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...
  329 
287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.
  575 
282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
  526 
Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...
  508 
275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...
  641 
270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...
  560 
Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...
  438 
Предложения
: ??:??