beti
1 результат
... мълчаливо тихи
покълналите
по очите ми
въпроси
че всеки път ...
  733 
Понякога…
… подобно на лагуна
прикривам в пазвата си оредели чувства
нозете ми са бялото на макове
докоснеш ли ги – ставам друга ...
  700  16 
… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани ...
  857  16 
... после бавно дъха ми ще пие
в тихо утро в безоблачен ден
по косите съня ми ще трие
ще рисува в ръцете ми сини следи
и ще пари по дланите нощем ...
  696 
… само те сънувам
понякога играя си
с реалността на случено
и в мислите понякога те крия…
(като единствена ...
  740 
Заслушана в един безумен вятър
заплашващ да изпепели граденото
рисувам си по мен сълзи от камък
а по гърдите кича непотребното…
… навън дървета са извили ...
  776  11 
... оставаше
поне една причина
за да не заглъхна
щях да подаря мечтите си
на отминаващите облаци... ...
  888  10 
... понякога тайно нарича
себе си – Обич...
стихва в нозете ми вечер сломено
ту без посоки потегля нанякъде
ту се завръща – ...
  935  10 
Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш ...
  758 
… в стените прозорци
и пердета надиплям
от обич в зори
разстилам по пода
неказани думи ...
  755  10 
… с последните лъчи
на отмаляло Слънце
и мигове редя в нозете боси
да чакат в утрото да се завърнеш
… разплитам бавно оредели мисли ...
  684  13 
Снегът вали като очакване
притихнало в гнездо на отлетяла птица
а мънички снежинки пишат себе си
по струните на овехтели жици...
и вятър им приглася като есен ...
  778  16 
*
(... в онзи мой мъничък свят...)
… толкова колкото резен смокиня
натъкмила съм вкусен обяд
и претоплям го вече години… ...
  747 
Понякога...
... напук
на всички истини
пришивам
в дланите си ...
  809  11 
… и Луната
тази нощ
е различна…
бавно приглажда
разрошени мисли ...
  678  12 
... на всяка
тлееща
утеха...
съм скрила шепа
неизказани молитви ...
  766  13 
*
… с дъха си –
за последно…
преди да стихна в празното –
ограбена… ...
  647 
... да ти кажа...
заплело се е някъде
в косите ми
разстила се по пръстите…
изтича ...
  717  11 
... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам ...
  780  12 
Понякога сънувам...
... че ме няма
и вятърът агонизира
по стените
притиска ме до дъно ...
  735  10 
… не доплува до брега…
сниши се бавно
вплете се в скалите
в дълбокото
притихнах ...
  643  12 
… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне ...
  728 
не е тайна...
… когато
не можеш да скриеш
парченцата горест
в раздраната роба ...
  585 
Ей така...
... безмълвно ще се срина
в онази съненост
покълнала
по пръстите ...
  511 
Стихвам в себе си...
... все по-навътре...
по вените
бродирани следи
разкъсват длани ...
  733  10 

навярно ще избродя себе си
и някъде все пак ще се открия
и в пролет теменужена по пясъка
нозете си с плътта ти ще завия ...
  474 
В бяло постилам нощем клавишите
бавно попива по струните ден
в утро пресипнало спрели са думите
в малки снежинки рисуват по мен –
бледи останки от срутени кули ...
  507 
... сред най-дълбокото на онова
което зове себе си обич
съм залостила косите ти…

да не заплитат в ръцете ми тъмни усои ...
  511 
Аз съм само снежинка
прекръстила мрака да тлее
върху четири длани
изпили до дъно мига
и топя се в дъха ти ...
  607 
... като съм се заплела в ревера ти
и по безплодни мисли нощем те творя
разплитам себе си изтичам в тъмното
и вятърна в косите ти снова…
и как да заспя когато те очаквам… ...
  597 
Стихнах в празното ...
... когато си отиваше
занитена с кинжали
по стените
в безумна нощ ...
  1237  13 
… обесих ръцете си
за онова закопчано
което ми пречи
да дишам...
съших страховете ...
  642 
… от цветни милувки
от сини простори
от бледи звезди
от златни целувки
в очите поспрели ...
  1057 
… са блудници
дето само чакат
да ги стопля
подредила съм ги
в цветни куфари ...
  603 
не върху ръцете си
... търся
твоите устни…
нито в косите
(нито в прелялата ръж ...
  737 
чернобялото...
отмива от клавишите съня ми
нотира те в окапалите рози
обгръща в пурпурно плътта ми…
и теменугите разцъфват онемели ...
  789 
На теб
оставям
следите от раните си…
заедно с думите
които избягвам… ...
  695 
Стихвам в крилете
на дълго очакване
стъпка по стъпка
пътувам към теб
не е присъда ...
  824 
Очаквал ли си…
някога лъчите…
на утрото…
… да те погалят
по лицето ...
  611  11 
*
нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен ...
  1017  14 
Предложения
: ??:??