катеринарина
1 результат
Прииждат с болката на изгрева
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения ...
  840  11 
Не искам думи. Само полъх
на мисли нечии. И в полет
последен... ще се слеят в мене
с изгубените ми слова.
А нощем няма да затварям ...
  750  16 
Изпи последната глътка от себе си.
Реката тръгна на път към морето.
И скри свенливо в земята ръцете си.
Завлачи сини коси през полетата.
Над нея плакаха птици и облаци. ...
  784  23 
Разгулно ме обичай. Егохищно.
Признай си най-безсрамно за това.
Изпивай ме до дъно. Като вино
родено от обречена лоза.
Допирай се до струните ми с тяло ...
  981  25 
Под престилката е скрила длани -
в тях попил е въглищният прах.
Пазвата й пресушена е отдавна.
Че не помни
що било е грях. ...
  1169 
Под жаждата на пламъка е тихо.
Клинична безкомпромисна тъга.
Желание бездумно да обичаш.
Но някога.
Но не. ...
  670  16 
Бавно отпивай от черния чай,
бавно стопявай се...
Бавно.
Плавно дочаквай тъмата.
До край. ...
  1101  14 
На братовчед ми, който си отиде на 21, внезапно и нелепо... преди десет години.
Открехнати врати все още чакат
да се завърнеш в нечии сълзи.
Горят в онази стая кандилата.
Но все по-рядко. ...
  3632  21 
Не ù харесва градуса на водката,
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла - ...
  4888  63 
Свечерява се безкрайно романтично.
Златно слънце върху тихнещ хоризонт.
Леко джазово парче ме гъделичка
с дрезгав глас на мъж
под тънкия блузон. ...
  1007  19 
Сиромахът беззъбата болка прегръща.
Тя отново е фиркана. Както и той.
Само тя на наздравици тъжни отвръща.
Само болката носи
на пиянски побой. ...
  818  25 
Сред лилиите, виещи снаги,
окъпани в мъглива белота...
Сред слънчеви петна... пристъпващ ТИ -
възкръсналата Мен.
След любовта. ...
  684  14 
Разгневените сърца разстилат бури -
по ръцете им -
в юмручен послеслов.
Под короните на тъжните им мисли
непокорства непокръстена любов! ...
  620 
След всички перипетии в живота,
лице в лице с надничащата старост,
тя тихо го прегръща.
той се кротва.
Бездумна е частицата им радост. ...
  941  22 
Един ден тя ще си отиде -
смолиста влага между клоните,
прозоречен светлик в годините,
лъчиста сянка под тополите...
Ще тръгне боса по прибоя си - ...
  872  19 
Времето ни даде огън. Но обречен.
Да изгасне.
И във него да изтлеем.
Върху Стара пепел.
Прясна. ...
  693  12 
Стиропорна кукла. Без колЕне.
От всеядната й коленична стойка.
Без следи по дланите студени.
От прегръщане, любов и... болки.
Без кървящи рани по сърцето. ...
  586  14 
Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене, ...
  858  10 
И днес поръбените чувства се разнищиха.
Безличните секунди възроптаха се. И спряха.
На прага на живота. На вратата на несбъдъка.
За да се сбъднат. Както не е писано. Но...
Както трябва. ...
  633  10 
Пътеписи по сърцето й раздират
с полегатите мастилени черти
всеки черен, отмъстителен съсирек...
на погребани любови и мечти.
Тя отдавна се научи да пътува ...
  726  11 
Добре, че има дни на раждане...
когато се излюпваме изпод сметта!
Не е заря. А мъничко прераждане.
Заслужава си обаче
смелостта... ...
  1539  17 
Игра на думи върху пепел.
А вятърът ще ги изтрие.
Ще сбират миговете в шепи
годините... и ще ги пият!
Ще помнят шепоти и мисли, ...
  785  25 
Стените ти - пропити със презрение,
Любов, която иска,
но не дава!
През чувствата - на път към заколение...
Любов, която нищо ...
  2312  25 
В света на сенките -
всяка струна е удар камбанен.
В света на мъртвите -
капка кръв е предвестник за клади.
Разсечени мигове - ...
  1127  17 
Разтопена материя стича се
по ръбатата гръд на вулкана.
И в червения пламък на ириса
всеки миг късче пепел изтлява...
Всеки миг ново слънце се ражда ...
  616  13 
С кокошите си глупави зеници
се втренчва в нея сетният й час.
И пак и заразказва скришом вица
за примата с изгубения глас...
А в кичурите ярост по челото, ...
  661  15 
Видяха как огньове се родиха
над хълма, от зелено напращял!
И пламъци небето озариха!
Светът им беше нов.
И беше цял. ...
  968  15 
Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко...
плаче. ...
  699 
Ослепена до дяволски черно,
любовта се превърна във жлъч!
Днес да бъдеш подлец
е модерно -
сред преситена в имане глъч - ...
  634  12 
Бездрумни искри - безпосочни, безлики
се сблъскват във яростен полет.
Звъни!
И жадни посоки от взрива избликват -
свистящи, блестящи, болящи стрели! ...
  661  17 
Стенания дочу... на нощни бури,
по устните й плъзна се слана.
Изхлузила си звездните потури,
направи път на утрото нощта...
Разходи се в градината сумрака, ...
  639  15 
Като река заизвирах от себе си
и всеки полъх на времето вдишвах!
И не забравих кръвта на сърцето си,
когато тръгнах през гъстата киша....
А във торбата ми, прашна от пътища, ...
  707  19 
Осъмна в мен...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза ...
  874  19 
След тичане по сини ветрове,
след топлите милувки на тревите
по глезените жилави.
Съм с теб.
За да ти кажа колко те обичам. ...
  620  10 
Днес си тук. А утре не.
Толкова е просто.
С долепени колене
ще посрещащ тъжни гости...
Ще ухаеш на цветя - ...
  657  13 
Разтвори есента бедра
и облаци се разтуптяха...
По жилите на таз земя
горчиви друми се разляха!
Гръдта й натежа от плод... ...
  667  17 
Уморена от сънуване русалка
се издигна сред спирали от вода.
С риск да бъде незначителна и жалка -
върху пясъка... където без следа
ще изчезне сред разлистената пяна, ...
  847  12 
Бях там, когато бурята обязди
разчорлените облаци и хукна
след светли гръмотевични талази...
Над спечената пръст небето
рукна! ...
  1377  19 
О,
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна ...
  683  17 
Утрин е. И здрач се лее...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл ...
  664  11 
Предложения
: ??:??