катеринарина
1 результат
Мрачни замъци са в нощите
очите ми!
Полудях от чакане и студ!
Побеляха в болката косите ми!
А съм още, още тук! ...
  623 
Жадна бях, отпих от тебе
и си тръгнах сутринта!
Без очакване и трепет,
и без дълг, и без вина!
Твоят мирис е в косите ...
  506 
Все още ухае на прясна люцерна,
подремваща в летните нощи на хлад
и старото куче дежурно си дебне
все същия хитър, дръглив котарак.
Все още ухае на ябълки сочни, ...
  723 
Различни от земята до небето,
аз - вкъщи, ти - по пътищата все,
аз - примерна, а ти - детето,
което не обича да чете!
Ти - див и неспокоен, аз - душица, ...
  4348 
Дали ще смогна да достигна края?...
Такъв, какъвто го мечтая!
Поне се примирих, че има край!
.............
На всичко има край! ...
  494 
Дребна мидичка, изгубен поглед
в синевата... Пусти мигове!
Сред магията - издул платната кораб,
топъл полъх на море и... стихове!
Мрежи от лъчи, блестящи капчици ...
  568 
Тревожна птица прелетя в съня ми,
нима е моята прокълната душа?
Във мрака непрогледен се препъна,
но непознат подаде и ръка!
Приятел в тъмнината - цяло чудо, ...
  498 
Само думи, думи безполезни,
празни думи, грозна суета.
И е пусто, пусто помежду ни,
надеждата отдавна отлетя.
Сред толкова неистински неща ...
  571 
Бездушни кръгове чертаят хоризонта
и - помрачено - слънцето не топли!
..................................
Изгубени души се лутат, дирят
пътеката към вечното блаженство! ...
  656 
Строполи се мрака върху клоните
и небето схлупи се, примря!
Сякаш се страхуваха сезоните
от гнева на болната гора!
Вятърът се свил и не помръдва, ...
  543 
Дочаках те да ме превземеш
и само с дъх да ме сломиш,
сърцето ми да бие в тебе,
ръцете ми да изгориш!
Дочаках те да ми прошепнеш ...
  801  14 
Чух самотна гайда - плачеше
сред мъглив и влажен полумрак,
и жена безлика бавно крачеше,
сред тревите мокри, пак и пак!
Бяла и изпъната – прекрасна, ...
  803 
Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално, ...
  1207 
След малко над век ще дочакам,
където ме прати куршума,
в съня си за мен да заплаче,
да чуе самотните думи,
които кънтят под куртката - ...
  557 
Между нас живее нещо непризнато,
но нещо, дето всички знаят мълком!
Каквото и да правим с тебе, ТАТКО,
все срещаме се тихо пътьом!
Мълчим и ясно двамата се знаем, ...
  1037  17 
Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!
Защо се лутаме от лакомия ...
  635 
Извря душата ми, олекна!
След толкова сълзи, изтля!
Гневът ми се стопи, омекна
и по асфалта се разлях!
Косите ми се разпиляха, ...
  555 
Неясна, неритмична, разпиляна,
нарочно недовършен стих!
Хем сладка, хем боляща рана,
и зъл тайфун, и пристан тих.
По теб рисува цветно, с пръсти! ...
  591 
Да почетем мъжа с мълчание!
Да му дадем едно признание!
Магии, чудеса да правим
дете сами да си направим
НЕ МОЖЕМ! ...
  728 
Знам, макар че криеше усърдно
болката, копнежите, страха!
Те са в мен и зная ще се върнат
някой ден при мойта дъщеря.
Как редиш дежурните букети, ...
  742  13 
Омръзна ми да бъда грешната,
все аз да се превивам от вина!
Да лепна от илюзии несрешнати,
да блъскам лудо в нямата стена!
Омръзна ми от милост и компромиси, ...
  926 
Счупих чашата,
пръстите ми кървави простенаха!
Знам, че няма връшане назад!
Хора плачеха,
луди птици трескаво се рееха, ...
  609 
Болката е странно нещо,
цял живот във нас гризе!
Молим се и палим свещи.
Знаем, всички ще умрем!
Гробове копаем, плачем, ...
  553 
На тази пуста и студена гара
те чакам цяла вечност, а вали,
измръзнах, а душата ми изгаря,
изтръпнах, а сърцето ми тупти!
Досадно ми е вече да тактувам ...
  756 
Опъната съм струна, тънка нишка,
трептяща в тиха лятна мараня!
Жадувана, магическа въздишка
и скрита, недоказна вина!
И има ме, и няма ме в небето, ...
  691 
Лято, а ужасно депресиращо! Тя, дето умираше за лято...сега направо и се гади от него. Всъщност, то е ясно защо и се гади. Но и се щеше причината да е друга. Например, необичайно горещото лято, което и поднесе необичайно ексцентрична изненада. Бременност! Напечената и от слънцето глава се замая, ръц ...
  867 
Минаха годините... Изнизаха се.
Децата вече ги няма, домът е празен и тих. Само този мирис ми остана. Мирис на... Толкова много години отминаха, а дори и не помислих на какво всъщност мирише. Най-натрапчиво и сладко е, когато отворя прозорците през омайните летни вечери. Вълшебство... Лекият здрач н ...
  765 
Извих ръцете на живота,
запуших му устата!
И плеснах го - дано се кротне,
че бръмна ми главата!
Лъжи, натяквания, злоба ...
  569 
За кой ли път изтрих сълзите!
За кой ли път!
Не виждаш, те са в мене скрити!
И ни делят!
Превита, моли се душата ...
  558 
Дори със сетни сили да мълча,
очите ме издават!
Дори да се извърна настрана,
сърцето се сковава,
дъха ми спира, блъска ми кръвта, ...
  657  10 
То не беше зима като зима!
Как да чакаш жадно пролетта?
Земята топла, болна и ранима,
гърчи се, души се под калта!
Уж е слънце, а болят очите! ...
  587 
Изви си кръшната снага,
подскокна леко, завъртя се,
напълни пустия мегдан,
подкани селото на танци!
.... ...
  558 
Ей, розова прашинке лека
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!
Кокетна си, не ще и дума, ...
  545 
Снежинки боси лутат се в сумрака,
че зима е да ни напомнят плахо!
Прозорците синеят се, въздишат,
снежинките по тях поеми пишат!
И тих ветрец усмихнато ги гони, ...
  825 
Видя сълзите ми и зная
че сви се болката във теб!
Ти искаше да си до края
със мен, но гледаш отдалеч...
Мълчиш, а искаш да прегърнеш ...
  625  10 
Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува ...
  479 
Може би е време
да изтрия сълзите си!
С опакото на ръката... Твоята.
Сили как да намеря
да изпразня сърцето си... ...
  723 
Отвя ни времето, пропъди ни,
не знаем накъде вървим,
редим си безнадеждни пъзели
и кули пясъчни градим.
Изгубени без път се лутаме, ...
  655 
Какво е между нас, не зная точно...
Но чисто е, неомърсено от съмнения!
Не е наивно, детско, платонично,
ни огън от несбъднати копнения!
То е съдбовно, дрезгаво безвремие, ...
  769 
Разни хора, разни идеали,
най-различни, шарени съдби,
всеки носи своя собствен факел,
пази го по-дълго да гори!
Векове препускат, сменят се сезони, ...
  551 
Предложения
: ??:??