катеринарина
1 результат
Кирпичената къщичка на дядото.
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...
Глухарените пухчета в очите ми. ...
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...
Глухарените пухчета в очите ми. ...
416
8
Криволичеща пътека към сърцето...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.
Колко нокти, впити в жадната й пръст! ...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.
Колко нокти, впити в жадната й пръст! ...
506
7
Позволих им...
Ала днес съм окрилена!
Защото оцелях напук!
Сила имам!
Сила най-обикновена! ...
Ала днес съм окрилена!
Защото оцелях напук!
Сила имам!
Сила най-обикновена! ...
761
14
Детските клетви ме следват все още...
Още от тях ме е страх!
Будят ме в мойте цигарени нощи.
После заспивам със тях.
Колко от тях съм престъпила вече... ...
Още от тях ме е страх!
Будят ме в мойте цигарени нощи.
После заспивам със тях.
Колко от тях съм престъпила вече... ...
647
13
Гръдта й пресъхна от мъка!
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива ...
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива ...
1155
1
10
Дали е силата във слабостта?
Щом смятат, че усмивката е лудост.
Ненужна ли е тази доброта?
Щом всяка радост искрена е глупост.
Омръзна ми привидната ми слабост. ...
Щом смятат, че усмивката е лудост.
Ненужна ли е тази доброта?
Щом всяка радост искрена е глупост.
Омръзна ми привидната ми слабост. ...
458
8
Сред преломните съдби на вековете
шупли ронят се от плачещи комети...
Боговете на народите пируват,
а народите, умирайки, сънуват....
Ветрове и слънчев откос преминават ...
шупли ронят се от плачещи комети...
Боговете на народите пируват,
а народите, умирайки, сънуват....
Ветрове и слънчев откос преминават ...
395
3
Китарата мълчи. Под този дъжд.
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...
Бездомница е вече. Безнадзорна. ...
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...
Бездомница е вече. Безнадзорна. ...
528
13
Сред този пеперуден прах -
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле - ...
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле - ...
509
9
Простена е на старостта тъгата.
На младостта - наивните очи.
От днес до утре - куп от рани.
А после - мирис на свещИ...
Прощава Господ за последно ...
На младостта - наивните очи.
От днес до утре - куп от рани.
А после - мирис на свещИ...
Прощава Господ за последно ...
976
1
10
В неизвестност... е сърцето ми...
Потърсете ми го, МОЛЯ!
Търсих дълго из полетата,
по вълните на прибоя...
Търсих в преспи и долчища, ...
Потърсете ми го, МОЛЯ!
Търсих дълго из полетата,
по вълните на прибоя...
Търсих в преспи и долчища, ...
572
12
В лилАвите дипли на тази пола -
на феята пролетна с русите букли,
окъпани в бляскащи капки роса,
ухаят и светят безброй теменуги!
Тя сбира игриво полите прозрачни ...
на феята пролетна с русите букли,
окъпани в бляскащи капки роса,
ухаят и светят безброй теменуги!
Тя сбира игриво полите прозрачни ...
562
10
Не мога да те видя в мрака!
Сред толкоз схлупени слънца...
Мъглите сеят тъжна влага
в прокудената ми душа.
Изсипват сиви полусенки ...
Сред толкоз схлупени слънца...
Мъглите сеят тъжна влага
в прокудената ми душа.
Изсипват сиви полусенки ...
671
14
Тихи стъпки. Свята обич.
Светли мигове в нощта.
Чакам, скъпи. Чакам още!
Искаш ли ме
или ДА? ...
Светли мигове в нощта.
Чакам, скъпи. Чакам още!
Искаш ли ме
или ДА? ...
607
10
Когато я видя за първи път, помисли, че сънува или е слънчасал.
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както ...
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както ...
1002
6
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта ...
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта ...
523
9
Днес разбрах,
че съм ужасно уморена!
Уморих се да съм съвършена...
Днес ВИДЯХ.
Как със досада ме погледна... ...
че съм ужасно уморена!
Уморих се да съм съвършена...
Днес ВИДЯХ.
Как със досада ме погледна... ...
644
14
Колко много излюзорни отпечатъци
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини. ...
в очите ни...
Влагата им плюе ги срещу тайфунестия вятър!
И събираме пресъхнали остатъци
от истини. ...
625
6
Приятелю,
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари? ...
животът ни намери...
И после срещна нашите съдби...
Сред толкоз много видове раздели,
защо с такава точно ни дари? ...
1645
13
Ела,
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела, ...
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела, ...
517
9
Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот! ...
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот! ...
716
12
Часовникът животи отброява -
Побъркан, неподвластен кръговрат!
И някъде из мислите проблясва
последен дъх през мириса на Ад!
Животът по стрелките се прелива... ...
Побъркан, неподвластен кръговрат!
И някъде из мислите проблясва
последен дъх през мириса на Ад!
Животът по стрелките се прелива... ...
550
7
Някога, някога
някои хора...
Някои ходеха голи и боси,
вкопчени в ереси...
Да се върнат при Бога! ...
някои хора...
Някои ходеха голи и боси,
вкопчени в ереси...
Да се върнат при Бога! ...
856
10
Сиво се процежда през пръстите...
СИВО
Дните и нощите бавно изпива!
Горещи слани пепелеят по
МИГЛИТЕ ...
СИВО
Дните и нощите бавно изпива!
Горещи слани пепелеят по
МИГЛИТЕ ...
686
8
Затръшни след мен вратата!
Забрави ме!
Пожелай на някой грешник да ме има!
За да бъда еретичната му вяра!
Любовта му да превърна във поквара! ...
Забрави ме!
Пожелай на някой грешник да ме има!
За да бъда еретичната му вяра!
Любовта му да превърна във поквара! ...
729
11
Когато тя повярва в тази любов, вече беше късно за нея! Късно, да пристъпи храма на праведните...
Омъжи се за първото си гадже, първият мъж, когото целуна. Този, който я освободи от тягостния затвор на непотребната й девственост. Която беше най-голямото й бреме, сред толкова врели и кипели в секса в ...
Омъжи се за първото си гадже, първият мъж, когото целуна. Този, който я освободи от тягостния затвор на непотребната й девственост. Която беше най-голямото й бреме, сред толкова врели и кипели в секса в ...
1100
6
1. Прашните улици сутрин посрещат ме,
вечер изпращат ме...
С разни странни муцуни се срещаме
и разминаваме...
Пр... Този град иска любов! ...
вечер изпращат ме...
С разни странни муцуни се срещаме
и разминаваме...
Пр... Този град иска любов! ...
629
1
4
Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си ...
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си ...
691
7
Добре дошла, сред скъпите ми гости!
На моето последно тържество!
Гуляй на еретици посред пости.
Безбожен пир току пред Рождество!
Добре дошла! И давай да наливам ...
На моето последно тържество!
Гуляй на еретици посред пости.
Безбожен пир току пред Рождество!
Добре дошла! И давай да наливам ...
751
8
От детството започват всички истини!
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци ...
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци ...
636
9
Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето, ...
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето, ...
702
8
Пепел по пръстите.
Кладите свършиха.
Бледите пътища
порти затръшнаха.
Огнени спомени. ...
Кладите свършиха.
Бледите пътища
порти затръшнаха.
Огнени спомени. ...
585
8
Ескорт от премалели въпросителни
се носи покрай скучния ми ден!
БезОтговорни, пусти, относителни -
живителен за мозъка ми плен!
Въпроси, онемели от задаване, ...
се носи покрай скучния ми ден!
БезОтговорни, пусти, относителни -
живителен за мозъка ми плен!
Въпроси, онемели от задаване, ...
481
7
566
10
Здрасти!
Моя ИСТИНСКА.
НЕСБЪДНАТА.
Моя недозряла, непрогледнала...
Моя и на четвърт непогълната... ...
Моя ИСТИНСКА.
НЕСБЪДНАТА.
Моя недозряла, непрогледнала...
Моя и на четвърт непогълната... ...
550
13
Бяло...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата. ...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата. ...
439
3
Молитвено се сви на колената й...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!
По сляпата недъгавост на ириса, ...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!
По сляпата недъгавост на ириса, ...
478
7
Ще превали и прегърми
в душата ми!
Ще се разперят хиляди чадъри!
Ще извали и претопи
тъгата ми! ...
в душата ми!
Ще се разперят хиляди чадъри!
Ще извали и претопи
тъгата ми! ...
428
5
Грижовното ви безразличие -
нелепа маска по бездомните лица!
И лицемерното приличие -
перде за безразмерната ви суета!
Парите не разваляли! ...
нелепа маска по бездомните лица!
И лицемерното приличие -
перде за безразмерната ви суета!
Парите не разваляли! ...
495
9
Прекалил ли е животът с лъжеистини?
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се в самота!
Младостта или съдбата, или себе си ...
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се в самота!
Младостта или съдбата, или себе си ...
478
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
