Kotentseto

1 результат

Белите коне 🇧🇬

Белите коне от впряга
на слънчевия бог на бурите,
над мене искам да пробяга –
да спре лъжите, хората и думите.
Белите коне ще светят ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
915 3

Безценно (Precious - Depeche Mode) 🇧🇬

Precious and fragile things
Need special handling
My God what have we done to you
We always tried to share
The tenderest of care ...
Kotentseto
Kotentseto
Переводы
3.1K 5

Домакине 🇧🇬

Време ли е вече
да си тръгнем?
Нека тази вечер
(само)
с теб да се прегърнем... ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
871

Перца и възглавници 🇧🇬

Около мен има много, много възглавници, и много перца, и котки... Около мен
живеят топлината на съня, безтегловността на пробуждането и енергията на деня.
Около мен съществува цял един свят, а може би дори повече от един. А в мен? В
мен е тъмно. Вече дори свещ не огрява така (не?)познатите ми скрити ...
Kotentseto
Kotentseto
Эссе
1.2K 2

Вълк 🇧🇬

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
1.7K 8

Един непознат 🇧🇬

Днес срещнах
един непознат в автобуса.
И се малко заплеснах
при все самота и покруса.
Той имаше ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
870 1

За ключета и ковчежета 🇧🇬

Вчера реших да подредя душата си... тръгнах по множеството коридори и гледах вратите, зад всяка имаше по един спомен, скъп или може би омразен... отворих вратата с твоето лице. Разгледах стаята, беше обсипана с теб... усмивката ти, лицето ти, докосването ти... а трябваше да я затворя... как ли? Взех ...
Kotentseto
Kotentseto
Эссе
1.4K 5

Дракони 🇧🇬

Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.
Дракони със дъх на древност ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
1.7K 4

Живот 🇧🇬

Живот без болка и тъга
живот ли е, кажи?
Живот без вкус солен на паднала сълза...
С такъв живот не ме лъжи.
Търся живот, който ме вплита ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
790 2

* * * 🇧🇬

Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда
чувство, добро леко отритнах
стига да не е в моя вреда.
Паднах, станах – напред и напред, ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
763 1

* * * 🇧🇬

Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.
Не ме сгряха мъжки ръце, ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
744 2

Искам 🇧🇬

Искам да те имам, нима е много, ти ме имаш. Даде ми всичко, което съм, даде ми
повече, каза ми коя съм. И пак те няма, някъде си там, с друга, при друга, на
работа, на Марс... аз чакам, свикнах и да чакам, и да плача, и да съм сама...
но се уморявам, знаеш ли, аз съм там, когато имаш нужда от мен, а ...
Kotentseto
Kotentseto
Эссе
2.7K 3

И ето... 🇧🇬

И ето само миг
един измина
откакто ти замина
а сдържам силен вик
по тебе ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
847 5

Признание 🇧🇬

Нека не говорим за умора,
за сивото и скучното,
да откъснем тревица от двора –
нека седнем и подишаме.
Уж са думи като думи, ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
817 2

Мълчание, сияние 🇧🇬

Мълчание, сияние, гора -
безоблачна и влюбена зора.
Мълчи! Мълчи!
Ни звук, ни дума –
само влажен мирис ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия » Любовная
1.1K 4

Не... 🇧🇬

Ръка,
протегната на тъмно
не дарява топлина.
Свещ,
запалена по съмнало ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
837 1 3

* * * 🇧🇬

Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда,
чувство добро, леко отритнах,
стига да не е в моя вреда.
Паднах, станах – напред и напред, ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
701

Бягай 🇧🇬

И светът се промени
in just a second,
вероятно пак ти измених
в своя си измислен преход.
От теб вървя към Онзи ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
800 3

Изповедно 🇧🇬

И Един мъж срещна Една жена.
Вечната заблуда, розовите мечти и въздушните кули.
За какво ми е всичко това? Имаш ли отговор? Мълчиш. Ти мълчиш, когато не се
подиграваш със себе си. Но аз видях! Видях теб! Зад всички перденца, с които си
се забулил, под тоновете прах, които времето е наслоило върху чу ...
Kotentseto
Kotentseto
Эссе
1.4K

Горско 🇧🇬

Тръгнах по пътеката. Тревите наклониха стебълца и пропуснаха слънчевите лъчи да пошептят помежду им.
Вървях, а не докосвах земята. Босите ми ходила чувстваха пощипването на камъчетата и ронливата пръст.
Заслепяваща бе светлината, но мека, сияеше от всички страни и отникъде. А аз все така вървях...
ц ...
Kotentseto
Kotentseto
Эссе
1.2K 2

Съвест 🇧🇬

Може и да нямам съвест, може,
но и не желая името светица!
A и за какво ми е, мой Боже,
да крея като храмова свещица.
Съвест нямам, погребана навеки ...
Kotentseto
Kotentseto
Поэзия
908