Kotentseto
1 результат
13
Години минаха, години
и пак сме тук – ръка в ръка
през лета и предълбоки зими
и бягахме, и куцахме – така,
както някой беше казал – ...
  483 
Срещат се мечове в битка,
гърди посрещат меч стоманен.
А калта е лепкава и плитка.
Лъжовна е победата, смъртта е хладна.
Ваша майка, воини, е съдбата. ...
  654 
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
  947 
Затворих страниците на душата си
и скътах снимките на скришно.
Покрих огризки, мухъл и остатъци,
захлупих се и омотах, не дишах.
И както ровех си из раните, ...
  849 
На С.
Днес ми е лунно.
Красиво-сребристо.
Чуй струните!
Небето е чисто. ...
  843 
Къде, девойко, побягна?
В сънища само се губиш...
Уж беше нежна, а падна
толко низко,
къде се луташ? ...
  743 
Пътувам, пътувам и пусто
остава в мен и пред мене.
Блестяща, излъскана с лустро
се стеля, не човек - а привидение.
И само спомени - сиви, ...
  736 
В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила ...
  816 
Ти ме остави, когато
заради тебе нараних.
Не те нарекох предател,
но така и не простих.
Сега се връщаш безумен, ...
  642 
Наслушах се на обещания,
на сладникави лъжи,
на обич, на признания,
на мъртвородени мечти.
Наслушах се и тръгвам. ...
  881 
Уморих се да се боря
с теб, с мен и със света,
уморих се до смърт да говоря,
а само в погледа ти да чета.
Уморих се да се боря, ...
  777 
Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...
  1005 
Огледах се за себе си
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
сълзи неизтрити. ...
  763 
Бъди илюзия неуловима
и в съня ми потайно надничай,
но докато на този свят ме има,
упорито все ще те обичам.
Крий се и бягай - аз зная, ...
  670 
Нима съм дала основание
да си така болезнено страхлив,
нима не следвах твоето желание,
когато гледаше ме с поглед див?!
Нима те аз отблъснах ...
  585 
Играят буйни водопади
в главата ми,
от мисли натежала,
получих наказания,
получих и награди ...
  784 
И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам - ...
  628 
Когато навън падат мъгли,
а слънцето в мене се смее;
когато до смърт от живота боли,
а болката нежно ме грее.
Когато обичам, и мразя, и искам, ...
  768 
В притихнала тъма седя,
преметнала съм крак връз крак,
наоколо ми лъст и мрак,
аз пуша тихо и сама горя.
Тъмни сили скитат и витаят, ...
  694 
Измъчен се плъзга молива,
ситно изписва безброй редове,
но скуката ми го приспива,
а той търси по-добри светове.
Скрила се е красотата ...
  717 
Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...
  850 
И тогава побягнах. Вдигнах с една ръка полите на дългата си рокля и се втурнах. Стремглаво. През глава. Втурнах се да търся сълзите си, пролени в земята и очите си, събиращи мъка, тежащи. Затичах се да намеря пристан на човека в мен, да диря зрънце радост и парче от мида на пътя. Дом нямах.
Няма дом ...
  1361 
В тих сън смирява се слънцето-бог,
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.
Нежно сияние гордо блести ...
  844 
Сънливо се сипе снега,
трупа се тихо бяло мълчание,
подобно снежинка пада нощта
с лунно-сребристо вълшебно сияние.
Светът е пречистен и нов, ...
  874 
Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди, ...
  845 
Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...
  873 
Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека ...
  2914 
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...
  942 
Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...
  1188 
  3111 
  859 
  2897 
Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...
  2952 
Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...
  852 
С тебе вече опитах -
нещо не беше във ред.
Сигурно нейде залитнах –
не получих ни мляко, ни мед.
Нека почакаме... ...
  835 
Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...
  798 
тръгваш вече... мислех, че няма да ме заболи или поне не много.
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза. ...
  1809 
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня ...
  1025 
Светът е място злокобно
на смърт и разруха,
на омраза жестока
прокоба над всички
виси пак тегобно ...
  723 
Понякога човек забравя,
че бил е друг, че можел е –
надалече се отправя
с измислено перпето мобиле.
И случва се да хукне ...
  739 
Предложения
: ??:??