линасветлана
834 результатов
Нашата любов
Ние с нея още се обичаме!
Нашата Любов ще ни прости
пепелта от срещи и раздели...
сол в очите ù хвърляхме, ...
  666 
Бъди...
Бъди живот за своята любов.
За преданата нежност - пристан благ.
Посрещай трудностите с ведрата надежда,
че мъдър и добър е този свят. ...
  679 
... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...
  1276  19 
…от и до...
…А пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
На прага на раздялата помахай и върви -
не се отчайвай, не плачи, не се бави… ...
  593  10 
Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...
  637 
Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...
  745  12 
Тайната на утрото
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам. ...
  727  11 
Лъжовен стих
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...
  509 
Още
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат ...
  826  30 
Дали те обичам?!
Обичам ли теб?!
Ровя покривката с пръст,
търся някакви странни посоки.
Сякаш се търси с въпроси любов, а любовта се смее - ...
  679  14 
Кръговрат
Зима е. Сняг още няма.
Стъпва студът по
отсрещните покриви.
Вие в дъхчета въздухът. ...
  542  11 
Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...
  696  15 
Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...
  593  16 
Обещание
Някой ден ще изляза навън.
Ще захвърля страха до вратата.
Ще се засмея, както зная, че мога,
ще изляза на среща - само почакай! ...
  685  19 
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...
  704  14 
Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни. ...
  648  14 
Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...
  861  18 
Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги - ...
  875  15 
Мъка
... ще си простя ли самотата,
която вечно моя път разстила?
Годините вървят и не вървят -
от мъка и през мъки хлябът ...
  613  17 
Бележка
... събуди ме,
когато налива
зората
новата чаша ...
  742  37 
Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце. ...
  533  17 
Облачна песен
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
  703  25 
Ти
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее. ...
  741  21 
Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...
  658  18 
Вземи за себе си...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...
  565  11 
Дъжд от мечти
Дъжд от мечти много рядко вали,
не защото няма Вода на Земята.
От несбъднати дни страшно боли,
щом усети порива Синевата. ...
  870  19 
Молитва
... Върни ми
онзи Сън за Любовта,
за тихия копнеж
на женските ми длани ...
  731  29 
Двама
Кой си ти и коя съм аз,
и какво проумяват истини
в дните ни, болни от спестени милости,
сякаш пясък от слова ...
  503  16 
Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
  632  21 
Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата? ...
  749  18 
Пътник
Изрита ли те твоята любов?
Не си отивай! Влез и разкажи!
След този тъжен послеслов
изтрий сълзите... Брат - режи! ...
  557 
Белязани
Смълчана нощ раздира светлината на деня.
Прибрал е Залезът-беглец душите ни лъчисти.
Умората пълзи по формите-фантоми на съня.
А аз? Дълбая своя свят. Дали ще се разлисти? ...
  750  22 
Акварел
Сянка от клонка на бор
върху жегата слиза.
Пее щурче с неуморно
гласче от тревите наблизо. ...
  550  24 
Аз и Ти
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета. ...
  882  33 
Дърво без корен
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш… ...
  1082  24 
Непознат
Кротки тайни, гневни неистини -
низ от дни, провървяли години.
А дланта ми мълчи между длани,
набраздени от жестове и от драми. ...
  773  24 
Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
  630  18 
Ням избор
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам". ...
  792  29 
Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...
  828  32 
Босонога любов
Тази умора, дето не ще да заплаче,
още влачи ярема на премълчани мечти.
Покажи белезите с усмивка, юначе,
а после… ако има после - прости. ...
  817  32 
Предложения
: ??:??