rumbic
330 результатов
Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...
  564  10  19 
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
  1602  18 
Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
  1091  23 
На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...
  726  18 
Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
  1099  11  30 
Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...
  1534  13  22 
Ако утре денят е последен
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...
  873  23 
Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли, ...
  617  14  20 
Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...
  1450  11  22 
Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...
  741  12  21 
Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...
  572  18 
Намирам смисъл в малките неща
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...
  831  22 
Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...
  531  16 
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...
  1403  19 
От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...
  2409  16  28 
Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...
  722  20 
Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...
  766  20 
Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...
  646  25 
Една любов не се описва с думи,
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...
  1072  16  24 
Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...
  1798  23 
''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /
  1669  13  30 
  740  24 
  689  17 
  757  11  30 
  946  23 
  645  10  20 
Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...
  788  22 
  811  14 
Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...
  850  22 
  753  22 
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
  684  17 
  684  25 
На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...
  840  28 
От края на земята ме повикай,
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...
  624  11  24 
Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...
  752  14  30 
  775  16 
Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...
  633  19 
  578  11  19 
Ако думите казваха много
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...
  513  11  16 
  545  13 
Предложения
: ??:??