slava82
207 результатов
Зъл скъперник към мен е животът.
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика, ...
  379 
Посрещах ви Нови, изпращах ви Стари,
бяхте и черни,
и верни другари.
Кънтяха наздравици, ехтяха гърмежи
и нови надежди, ...
  530 
Будна моя съвест, съднице най-строга,
искам днес да чуя
твоята присъда.
Знам, че отговор ще давам и пред Бога,
но и с теб на чисто искам аз да бъда. ...
  393 
Косата си оставям бяла,
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия, ...
  612 
Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...
  532 
На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи. ...
  516 
Тревясал е дворът, мазилка се рони
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена. ...
  488 
Майко свидна,
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш, ...
  435 
Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
  454 
Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
  637 
И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края... ...
  449 
Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
  473 
Е, да поспорим с теб, живот:
какво ми взе, какво ми даде?
От малкото - събрах гнездо,
а ти и него ми ограби.
Пак жива съм до този ден ...
  448 
Наистина, бяхме ли толкова близки?
Насъне ли само
е всичко било?
Летяхме ли двама в простори
сребристи - ...
  404 
Навярно някой, някъде си,
много ме привлича,
но ни делят, уви, огромни разстояния.
А може би и той
в мечтите си към мен да тича - ...
  522 
"И ти го знаеш, както аз го зная,
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът."
Валери Петров ...
  748 
В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...
  543 
На Стоян Ангелов
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...
  592 
О, аз не вярвах, че в света те има
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима, ...
  591 
Радост, нежност, изнемога -
тъй богат душевен мир
и безпаметна тревога,
и целебен еликсир...
Сбран в душата ти всемир! ...
  440 
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
  412 
Сиротна моя нежна песен,
тъй много закъсняла,
защо дойде
във късна есен -
сезона за раздяла? ...
  581 
Когато ми е тъпо и нелепо -
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест ...
  494 
На моите Варненски приятели: Стоянка
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето. ...
  714 
Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...
  605 
У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...
  524 
Животът ми не беше стих,
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше ...
  518 
Уж беше утро, ранина
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!... ...
  503 
Аз те срещнах в дни хладни и къси -
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка ...
  456 
Аз съм влак забързан, различни хора возя,
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха, ...
  558 
Откъснах я - последна роза,
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота. ...
  789 
Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак - ...
  1036 
Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила. ...
  527 
Не ми се влиза в тази къща,
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко. ...
  388 
Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...
  443 
Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...
  388 
Още лятото уж е в разгара си,
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва, ...
  441 
Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака, ...
  379 
На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...
  482 
(Пародия по Г. Джагаров)
"Земя, като една човешка длан",
разграбена, сега кому си нужна?
Не пука им, че твойта кръв е южна
и е от кремък твоят стар Балкан. ...
  463 
Предложения
: ??:??