slava82

207 результатов

В изпитание 🇧🇬

Зъл скъперник към мен е животът.
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика, ...
518

Години, години 🇧🇬

Посрещах ви Нови, изпращах ви Стари,
бяхте и черни,
и верни другари.
Кънтяха наздравици, ехтяха гърмежи
и нови надежди, ...
711 7

Съдница 🇧🇬

Будна моя съвест, съднице най-строга,
искам днес да чуя
твоята присъда.
Знам, че отговор ще давам и пред Бога,
но и с теб на чисто искам аз да бъда. ...
500

Милост на съдбата 🇧🇬

Косата си оставям бяла,
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия, ...
728 4

Миг от вечност 🇧🇬

Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...
669 8

Посветено 🇧🇬

На Петя Дубарова
Откакто четох твоята "СОНАТА",
морето виждам с твоите очи:
от скръб по тебе гърчи се вълната,
а фарът гневно мига и мълчи. ...
651 9

Неизказана обич 🇧🇬

Тревясал е дворът, мазилка се рони
от къщата -
сякаш от мъка сломена.
Висят на стената самотни икони,
по пода е плъзнала плесен зелена. ...
607 4

Ти все очакваш... 🇧🇬

Майко свидна,
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш, ...
566 5

Хризантеми 🇧🇬

Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...
697 7

Есенни мотиви 🇧🇬

Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи, ...
796 1

Ручеят 🇧🇬

И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края... ...
592 5

Играта продължава 🇧🇬

Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
621

Нали все заедно вървим 🇧🇬

Е, да поспорим с теб, живот:
какво ми взе, какво ми даде?
От малкото - събрах гнездо,
а ти и него ми ограби.
Пак жива съм до този ден ...
577

Бяхме ли? 🇧🇬

Наистина, бяхме ли толкова близки?
Насъне ли само
е всичко било?
Летяхме ли двама в простори
сребристи - ...
540 4

Тук, до мен 🇧🇬

Навярно някой, някъде си,
много ме привлича,
но ни делят, уви, огромни разстояния.
А може би и той
в мечтите си към мен да тича - ...
654 2

Без твоята обич не мога 🇧🇬

"И ти го знаеш, както аз го зная,
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът."
Валери Петров ...
889 4

Добрите чувства да спасим 🇧🇬

В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...
677 3

Бъди до мен 🇧🇬

На Стоян Ангелов
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...
743

Ние се намерихме 🇧🇬

О, аз не вярвах, че в света те има
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима, ...
723 8

Продължава любовта 🇧🇬

Радост, нежност, изнемога -
тъй богат душевен мир
и безпаметна тревога,
и целебен еликсир...
Сбран в душата ти всемир! ...
569

Ще пазя спомен 🇧🇬

Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
548 4

В сърцето ще те скрия 🇧🇬

Сиротна моя нежна песен,
тъй много закъсняла,
защо дойде
във късна есен -
сезона за раздяла? ...
716 4

Моят стих 🇧🇬

Когато ми е тъпо и нелепо -
със повод
или без да знам защо,
повиквам моя стих и в него леко
изливам болка, горест ...
630 3

Размисъл 🇧🇬

На моите Варненски приятели: Стоянка
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето. ...
832 2

Топлинка да намеря 🇧🇬

Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...
724 6

Големият огън 🇧🇬

У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...
640 3

Не беше стих 🇧🇬

Животът ми не беше стих,
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше ...
642 5

Уж беше 🇧🇬

Уж беше утро, ранина
и гледахме прехласнати зората...
Кога отскочи слънцето
на пладнина?!
Кога ни сграбчи жега непозната?!... ...
633 2

Есенно огнище 🇧🇬

Аз те срещнах в дни хладни и къси -
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка ...
589 2

Гари 🇧🇬

Аз съм влак забързан, различни хора возя,
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха, ...
715 2

Рози 🇧🇬

Откъснах я - последна роза,
самичка в цялата леха.
Бе клюмнала -
в нехайна поза,
измръзнала от самота. ...
1.1K 3

Пътуване 🇧🇬

Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак - ...
1.2K 3

Не заспивам 🇧🇬

Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила. ...
687 2

Кой ще търси 🇧🇬

Не ми се влиза в тази къща,
където пак сама се връщам,
стаени все мълчат стените,
като в затвор минават дните.
Понякога е много тежко. ...
505 2

Все ми казват 🇧🇬

Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...
564 4

Промени 🇧🇬

Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...
503 2

Усещане за есен 🇧🇬

Още лятото уж е в разгара си,
но цъфтят,
прецъфтяват липите.
И тревожният крясък на гларуси
сякаш грабва, ...
582 1

Равносметка 🇧🇬

Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака, ...
507 3

Привет, живот 🇧🇬

На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...
648 3

България 🇧🇬

(Пародия по Г. Джагаров)
"Земя, като една човешка длан",
разграбена, сега кому си нужна?
Не пука им, че твойта кръв е южна
и е от кремък твоят стар Балкан. ...
627 1