thedac
873 результатов
Винаги съм се стремял да потискам възмущението, зараждащо се в стаите на съзнанието ми след поредния неуспех, да не унивам след обезсърчаващите отхвърляния, съпътствали ме през късата ми житейска пътека като сянка в жарък летен ден; да се изправям и да продължавам, макар че земята под краката ми се ...
436
1
Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...
430
2
Намерѝ ме в отнетото слово…
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.
Ще пътувам, ще нося мечтите. ...
Изгонѝ ме от прекия път…
Разберѝ, че погълнал отрова,
ще горя и ще пея без плът.
Ще пътувам, ще нося мечтите. ...
666
2
11
И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил? ...
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил? ...
294
3
Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...
259
От „Карта̀ла“ излетяла – трън в небесната пета̀,
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...
450
2
Ожидание младежко,
мост между съдби…
Проба или грешка?
Къде остана ти?
Копнеех да те има, ...
мост между съдби…
Проба или грешка?
Къде остана ти?
Копнеех да те има, ...
416
1
> „Те пият... В пиянство щат лесно забрави
> предишни неволи и днешни беди,
> в кипящото вино щат спомен удави,
> заспа ще дух болен в разбити гърди…“
> ...
> предишни неволи и днешни беди,
> в кипящото вино щат спомен удави,
> заспа ще дух болен в разбити гърди…“
> ...
477
2
8
С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи ...
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи ...
368
6
> Аортата ми е изпаднала в амок, гръдно-ключично-сисовидният ми мускул се намира в непрекъсната абулия, щитовидната ми жлеза не може да понесе поредния налудничав проблем. По незавършените пътища на бетонираните ми синапси животът пружинира, за него измъченото ни днес е илюзорно понятие.
> Мога ли д ...
> Мога ли д ...
458
1
1
О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...
446
1
1
По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
517
1
1
Ти, жена на очите ми свити,
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...
от солена сълза се роди,
закачи и звезда на гърдите,
на големите сини вълни.
Ти развя пред лицето ми смело ...
1066
3
11
Живея си в студентската квартира,
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...
съвсем естествен, леко уморен –
и сякаш само словото разбира,
дали от някой тип съм наранен.
Защо не хванах лъч или магия? ...
385
2
3
Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
589
2
Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
668
5
11
Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
467
2
6
Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...
459
2
Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...
375
2
5
Честита ни Нова година!
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...
563
4
6
Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините, ...
343
4
Катраненият дим от заводите,
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...
280
3
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
577
5
Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...
299
1
3
Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
373
2
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
382
1
3
Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...
521
4
9
Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...
347
2
2
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
521
6
9
Не бъди на душата ми кръст.
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта, ...
514
1
6
Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...
482
2
4
Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...
518
4
3
Няма нищо сега и светът е заспал във омая,
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...
на перона самотен посреща ни кучешки студ.
Откъде ще пристигне животът железен? От Рая,
облицован с милувка и тиха тъга на юмрук?
А съдбата лети и на влака лицето се смее, ...
553
5
7
За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
466
1
Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
543
2
На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
425
4
10
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
396
1
1
Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...
456
Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
1069
2
7
Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
433
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
