valantai155
123 результатов
Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам - ...
  1188 
Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.
Не, не плача! Защо да плача - ...
  482 
Не ми трябва много -
една луна и няколко звезди,
две чаши със искрящо вино
и огън - във сърцето да гори,
поглед нежен и добра усмивка, ...
  455 
Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето, ...
  687 
Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...
  818 
До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...
  658 
Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.
От мен, или от себе си се уплаши, ...
  524 
Крещи във мене тишината,
толкова силно, че оглушавам,
загубих някъде и светлината
и във тъмнината ослепявам.
И се блъскам в стените, глуха и сляпа, ...
  457 
Винаги, когато чуеш тази музика,
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...
  620 
Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...
  471 
Казах ли ти, че не спрях да те обичам,
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.
Казах ли ти, че продължих за теб да мисля ...
  544 
Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого, ...
  600 
Мисли за мен, като за огън жив,
разпалил див пожар в кръвта ти,
като за призрачно видение,
докоснало те нежно с Любовта си.
Мисли за мен като за бряг жадуван, ...
  596 
Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.
И слънцето вече не е толкова ярко - ...
  603 
Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...
  494 
Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел, ...
  775 
Можеш ли да кажеш,
че не мислиш за мен
че си безразличен,
че съм една от многото?
Можеш ли да кажеш, ...
  461 
Пролетта ли така
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...
  1303 
Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората - ...
  467 
Отново ухае
на пролет,
на любов ухае
и на влюбване,
на надежда ухае ...
  574 
Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
  377 
Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени ...
  424 
Когато си отида аз от този свят,
никога няма да изчезна напълно,
ще се завърна с пролетния вятър,
в дъждовна капчица ще бъда.
Ще ме усетиш в ромона на бистър ручей, ...
  867 
Ако можех да тръгна,
без да се обръщам
и нито за миг
да не поглеждам назад;
да изгоря всички мостòве ...
  456 
Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...
  568 
Танцуват момък и девойка
игриво българско хоро,
кръшна е девойката и стройна -
най-красива в цялото селò.
Ръцете ù - като гълъби бели, ...
  521 
Взирам се във сивото небе
и търся слънчев лъч поне един,
тъгата ми - застинало море,
духът ми - жив и неукротим.
Тъгувам по отминалите мигове, ...
  454 
Подари ми пеперудена нежност,
на светулката магнетичния чар;
обещай ми синя безбрежност,
бъди за мен морският фар.
Покори ме със обич красива - ...
  507 
Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...
  676 
  617 
ДОМ
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...
  448 
Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...
  608 
Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна ...
  642 
Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят ...
  1235 
Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...
  439 
Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...
  497 
  735 
Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...
  557 
  556 
ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...
  646 
Предложения
: ??:??