Валери_Станков
1 418 результатов
И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...
184
3
2
КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...
209
2
4
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
173
2
1
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
211
4
3
РАП ЗА ХХ ВЕК
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...
205
1
3
СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...
195
2
4
ЕДИН НЕВИДИМ БОГАТАШ
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...
419
2
6
СЕЛФИ С ГРАДСКИЯ ИДИОТ
... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери, ...
... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери, ...
214
3
4
ЖИВОТ VA BANK
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари, ...
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари, ...
193
1
3
810
2
3
МЪЖЪТ НА 66
Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти. ...
Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти. ...
196
5
4
ХАЙДУШКА ЕЛЕГИЯ
... из мъглясали дерета, през ошмулени гори
сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,
и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –
но по навик стар народа скри се в топлите къщя, ...
... из мъглясали дерета, през ошмулени гори
сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,
и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –
но по навик стар народа скри се в топлите къщя, ...
153
РЕЧНИК НА ЗАБРАВЕНИТЕ ДУМИ
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига, ...
... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,
от Бога дадените ни словца – обичам те, здравей, добра ти стига, ...
259
2
ЕЖКО БЕЖКО
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен. ...
Бях се ядосал нещо, но разбрах,
че много скоро и това ще мине.
Наместо да се вайкам с ох и ах! –
реших да мина под дъжда копринен. ...
613
3
5
ПЕРУШИНКА БОЖИЯ ЛЮБОВ
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...
Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви, ...
241
1
1
ЗДРАВЕЙ, КАК СИ?
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...
Не знам кило памук – или олово,
кое от двете повече тежи.
Тежи ми от изреченото слово,
натегнато до крясък от лъжи. ...
261
3
3
ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
178
3
2
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
251
4
2
ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
198
1
1
НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
181
1
2
АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...
587
3
3
НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...
246
2
3
АВТОПОРТРЕТ С НЛО
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
... това си го мечтаех от години! –
додето пийвам чаша-две мерло,
събрах на двора стари ламарини
и си сковах прекрасно НЛО! – ...
640
6
6
БЮРЕК ЗА БОГА
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим. ...
В брадясали мъгли потъна Варна.
Вони на изгорял бензин и дим.
А ние – покрай старата пекарна,
на пейката със лудия седим. ...
189
1
1
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
238
4
2
5 ноември в 8:46 ч. ·
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
174
2
1
ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
173
2
1
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
152
3
2
ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
151
2
1
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
178
1
2
НАРИСУВАХ ВИ РАЯ
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...
186
3
3
ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...
206
4
2
ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
189
3
3
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
182
1
3
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
192
3
4
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
172
2
3
ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
210
3
4
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
594
3
4
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
183
3
3
МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
194
3
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
