Валери_Станков
1 538 результатов
БЪРЗИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...
  512 
КАРЕ АСА
Мечтая си да хвърлим бридж белот със моите приятели отвъдни –
и моля се във някой друг живот това каре все нявга да се сбъдне,
край масата ми да се съберем – и картите да бъдат светъл повод
в кьошето на Господния Едем със тях да се обичаме отново! – ...
  162 
ДАЙ, ГОСПОДИ, КРАСИВО ДА СТАРЕЯ?
... започнах все по-бързо да старея, смалявам се на ръст и на тегло,
не чепаря сафрида си на кея, спрях в парка да препускам с колело,
със други думи – тялото ми вече по морза ми изпраща SOS? –
че може да съм тръгнал надалече, но като нищо ще пристигна днес, ...
  202 
ЗДРАСТИ!
... когато моят ден смири най-сетне мъжките ми страсти
и в светли рими до зори със обич ще ви казвам: – Здрасти! –
ще ви прегръщам като брат в дактила, в ямба – и в хорея,
един светулчо в този свят! – за вас във стихчета ще грея, ...
  177 
ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
  229 
КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
  185 
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
  266 
ИВАНЧО И МАРИЙКА
Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език. ...
  212 
СПИСЪКЪТ НА МРЪСНИТЕ ПОЕТИ
Навярно в дълъг списък от поети
и мене ще ме турят някой ден –
цар на безброй словесни пируети,
един човечец – най-обикновен. ...
  220 
СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,
брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.
Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –
във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери! ...
  207 
HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив, ...
  580 
СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...
  154 
КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...
  689 
ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...
  169 
ФУРНАТА НА БОГА
Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,
а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,
мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,
за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи, ...
  218 
КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак, ...
  177 
ПОДИР ЖЕНАТА-ЖАР ПТИЦА
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...
  240 
ЦИРК "БЪЛГАРИЯ"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...
  219 
ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...
  229 
САМО ВЕДНЪЖ
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...
  254 
ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...
  352 
АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...
  207 
ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...
  243 
ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...
  484 
ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...
  201 
СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...
  165 
МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...
  533 
СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО С БЯЛА БЛАЖНА БОЯ
... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от с ...
  234 
БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...
  202 
ПЕСЕН ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ
... дали бях влюбен, или пък надрусан, или и двете – пълен идиот,
аз вече си изпуснах автобуса към следващия – по-щастлив живот,
дори не зная има ли го нейде, или съм вярвал в някой тъп мираж,
и – да го пея в стихове елейни – за пенсия натрупах трудов стаж, ...
  215 
СПОМЕН ЗА ЕДНО КАФЕ
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,
келнерчето с бяла риза и добре намачкан фрак,
климатика край корниза, който трака като влак, ...
  240 
БОГ НИ СЛЕЗЕ НА ВЕЧЕРЯ
... бях в космческите дебри нявга слънчево дете,
чаках Чудо през декември, праведниче во Христе,
вярвах, че ще ми се случи, и ще хапне с нас Иисус,
мама с бял ориз и лучец нареди сармите с вкус, ...
  263 
АКО ИИСУС РОДИЛ СЕ Е В НЕДЕЛЯ
... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,
в туй време твоят смахнат телевизор дискретно да ми бърка във ума, ...
  667 
ДЕТЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМСКОТО СЕНО
Додето спи – уж, вестника чете,
или си сурка чехлите по пладне,
баща ми се превръща във дете,
наивно като Божието агне, ...
  178 
БЪЛГАРСКА КОЛЕДА
Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде –
днес си купих във магазина
лук, картофи, пакет със фиде, ...
  408 
КОЛЕДНА МОЛИТВА
Все още помня някои неща,
които трябва о̀време да свърша –
да насека на моя стар баща
в гората два самара сухо върше, ...
  596 
НА МЕНЕ БОГ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Във крайчеца на есента
едно момиче ме споходи –
и аз със зяпнали уста
видях красивото му боди, ...
  756 
КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...
  197 
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,
забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,
надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,
да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете, ...
  265 
ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...
  244 
Предложения
: ??:??