Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Къща за продан 🇧🇬

КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-19T17:00:20+03:00 418 4 1

Мечтание край фурната за банички 🇧🇬

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-08-19T06:42:33+03:00 410 2 1

Не полудявай, моля те, по мен? 🇧🇬

НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-08-18T18:01:21+03:00 380 2 1

Вихрулѝца топла пепел 🇧🇬

ВИХРУЛЍЦА ТОПЛА ПЕПЕЛ
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-18T11:04:37+03:00 434 2 3

Един мой опит в превода

ЕДИН МОЙ ОПИТ В ПРЕВОДА
* * *
Ночь, улица, фонарь, аптека,
Бессмысленный и тусклый свет.
Живи еще хоть четверть века - ...

Валери_Станков

Переводы » Поэзия, с русского

2024-08-18T04:48:52+03:00 856 3 6

Боксерки за Поета 🇧🇬

БОКСЕРКИ ЗА ПОЕТА
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-17T08:38:18+03:00 493 3 3

Римувана молитва 🇧🇬

РИМУВАНА МОЛИТВА
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-15T18:43:35+03:00 376 4 3

Твоята проста Любов 🇧🇬

ТВОЯТА ПРОСТА ЛЮБОВ
... нали съм бърз като пират, на абордаж превзел те в чата,
аз ще се врежа в твоя свят със скоростта на светлината! –
мъж като вятър – без юзди! – поел в дъбравите зелени,
ще те вихрея сред звезди! – в рой непостигнати Вселени, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-08-15T08:10:24+03:00 432 4 3

Показалец в небето 🇧🇬

ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-14T16:47:35+03:00 477 2 1

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ
... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,
дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,
дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –
нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро чо ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-14T10:34:45+03:00 383 4 3

Луда песен 🇧🇬

ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-13T15:36:15+03:00 446 4 2

Кестенче ме перна по главата 🇧🇬

КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-13T07:12:22+03:00 574 1 4

Другият в мен 🇧🇬

ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-12T19:21:28+03:00 315 3 2

Спомен за момче 🇧🇬

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-12T07:13:25+03:00 288 1 1

Вързопчето ми с личните неща 🇧🇬

ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-11T12:54:02+03:00 461 4 4

Приют за луди 🇧🇬

ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-11T08:13:27+03:00 364 4 10

Санитар на световните болки 🇧🇬

САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-10T14:58:13+03:00 403 3 3

Мъжът с шапка от вестник 🇧🇬

МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-08-09T19:39:38+03:00 413 6 7

Беше ден за Обич и Надежда 🇧🇬

БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-08T13:50:06+03:00 523 6 5

Повивам Август в жълтите треви 🇧🇬

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-08T09:15:21+03:00 348 6 5

Шишарка за двама 🇧🇬

ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-07T19:29:16+03:00 325 2 2

Когато пали залезът кладни 🇧🇬

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-07T11:36:26+03:00 310 3 4

Когато пеят Третите петли 🇧🇬

КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-07T07:19:12+03:00 340 3 3

В Музея на човешкия садизъм 🇧🇬

В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-06T17:07:23+03:00 325 2 3

Мишлета във световната маза 🇧🇬

МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-06T09:55:41+03:00 277 2 4

Август на хълма 🇧🇬

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-05T16:43:39+03:00 274 2 2

Два века нежност 🇧🇬

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-05T12:34:36+03:00 318 4 7

Селфи с раче 🇧🇬

СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-05T08:24:14+03:00 254 3 3

Една светулка ми остави знак 🇧🇬

ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-04T16:16:34+03:00 276 3 2

Добрият Дух 🇧🇬

ДОБРИЯТ ДУХ
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-04T10:34:34+03:00 287 2 2

Човекът от маранята 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ ОТ МАРАНЯТА
Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-03T20:35:28+03:00 498 3 4

Животът е прекрасна дандания 🇧🇬

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ
... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,
и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,
престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –
и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-03T01:16:15+03:00 294 1 1

Илинден 🇧🇬

ИЛИНДЕН
... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-02T09:31:04+03:00 275 3 2

Писмо в ръкава на усмирителната риза 🇧🇬

ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА
Бях сам. Бях на Четвърти километър –
без теб бях изолиран до живот.
Във риза усмирителна. С катетър.
С мухите на солената ми пот. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-08-01T21:06:14+03:00 292 5 4

Раят е някъде с теб 🇧🇬

РАЯТ Е НЯКЪДЕ С ТЕБ
Оцелях в челен удар с торнадо.
И цунами без жалост ме би.
Всичко вече ти взех. И ти дадох.
Не платина и злато в торби. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-08-01T17:31:40+03:00 371 3 2

Песен през плющящите трансмисии 🇧🇬

ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-07-31T13:49:08+03:00 355 2 1

Мълча с големите Поети 🇧🇬

МЪЛЧА С ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-07-31T07:47:29+03:00 292 3 2

Автограф от пролетна авлига 🇧🇬

АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-07-31T02:59:36+03:00 273 4 5

Красиви, ненавременни и вечни 🇧🇬

КРАСИВИ, НЕНАВРЕМЕННИ И ВЕЧНИ
... щом слънчицето меко напече
и котката качи се на корниза,
едно момиче и едно момче
покрай морето тихичко излизат, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-07-29T19:28:33+03:00 443 2 2

Едно забравено момче 🇧🇬

ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-07-29T12:05:41+03:00 332 4 3