Валери_Станков
1 412 результатов
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
  427 
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
  461 
СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...
  422 
СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
  137 
37 СТОТИНКИ
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът, ...
  481 
КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
  416 
ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
  471 
ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...
  147 
КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...
  189 
НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...
  403 
ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...
  443 
ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
  542 
ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
  191 
ТЕФТЕРЧЕТО НА БОГА
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...
  217 
АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...
  178 
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
  164 
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
  201 
ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
  472 
КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
  492 
СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
  294 
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
  235 
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
  218 
ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
  192 
МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...
  433 
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
  219 
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
  189 
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
  185 
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
  543 
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
  179 
КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...
  505 
НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...
  556 
НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...
  241 
ВЪЗХВАЛА НА ПРЯСНОТО МЛЯКО
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще, ...
  521 
ДЕМОН
Светът подири дом и топла стряха,
и съчки за огнището събра –
мечочетата сигурно заспаха
в хралупите си в старата гора, ...
  176 
И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...
  181 
КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...
  208 
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
  173 
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
  211 
РАП ЗА ХХ ВЕК
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...
  203 
СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...
  194 
Предложения
: ??:??