Валери_Станков
1 105 результатов
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...
  167 
КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...
  435 
ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...
  175 
РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
  397 
ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
  386 
БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
  278 
СТЕНАТА
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...
  162 
СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
  147 
СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
  244 
БЪЛГАРИЯ Е ЯЛОВА ХРАНИЛКА
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...
  128 
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛУПАКЪТ
... разсмива ме глупакът, но не бих си позволил на стих да го осмея,
вървя край него с обич – благ и тих, по-лек дори от вятърче по кея,
дори си го прегръщам като брат! – прочел от мене повече романи –
щастлив е той във своя глупав свят, а аз – мъдрецът, мъкна живи рани, ...
  164 
ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...
  137 
КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...
  225 
ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,
най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,
избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –
и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации, ...
  206 
ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...
  154 
ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
  146 
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
  194  10 
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
  124 
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
  163 
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
  117 
ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
  476 
ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
  132 
ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...
  172 
АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...
  152 
ФИТНЕС КЛУБ ЗА ПОЕТИ
Бездруго зобя цял живот сено,
идея ми дойде – и то, коварна! –
записах се на фитнес във едно
квартално клубче някъде из Варна. ...
  185 
БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива. ...
  203 
ЗАЩОТО ДОБРОТАТА Е ЛЮБОВ
... аз се научих да живея просто – и да ме радва всеки земен миг –
добро човече в шепата на Господ, не съм сюблимен, нито съм велик,
наясно съм какво съм – и защо съм на този опак свят и аз дошъл,
за царя – и за храмовия просяк, човек ли съм, не искам да съм вълк! – ...
  258 
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
  223 
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор, ...
  236 
ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе. ...
  131 
ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
... о, Господи, каква човещинка,
да те присрещне старата на прага,
да ѝ целунеш в тъмното ръка! –
свещената ръка на мама Блага, ...
  163 
ВИДЕНИЕ В ЕКРЮ
Момичето с плисирана поличка
и лека лятна блузка – цвят екрю,
говореше на себе си – самичка,
и – май, че си говореше на „you”? ...
  166 
КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... понеже се видях с коджа парици,
си купих от пазара три дъски,
сковах си малка къщичка за птици –
това поне ми иде отръки! ...
  180 
СЯКАШ ГРЪМОТЕВИЦА МЕ ТРЯСНА
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарският самум.
Ти дойде при мен – така прекрасна! –
че по теб изгубих ум – и дум. ...
  248 
ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета, ...
  210 
МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи. ...
  194 
МАЛКА УТРИННА ЖЕНА
... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза, ...
  228 
ДОДЕТО ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени, ...
  194 
БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...
  192 
ЖЕНИ И БИРА, БИРА И ЖЕНИ!
... понеже дигнах кръвно, кръвна захар –
от бирата ме заболя корем,
и джипито към мене пръст размаха –
пич, вика ми, загазил си съвсем, ...
  165 
Предложения
: ??:??