VladimirKostov (Владимир Костов) - Произведения

Пред огледалото 🇧🇬

Пред огледалото
Щом сутрин в огледалото се зървам -
намръщен, недоволен, недоспал -
не ща да вярвам този лик посърнал
че моят е, че тъй съм остарял. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-11-06T23:14:31+02:00 441

Закъсняло щастие 🇧🇬

Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-11-05T18:02:03+02:00 456 1

Любострастие 🇧🇬

Любострастие
Стар коцкар съм, квартален Казанова,
не е за мен семейният живот,
че утре пак ти ще ме срещнеш с нова.
Към всяка зодия - със свой подход. ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-11-05T17:33:08+02:00 478 1

Развод - постскриптум 🇧🇬

Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...

VladimirKostov

Поэзия » Пародии

2015-11-03T22:37:07+02:00 722 2

Конфликтът на поколенията 🇧🇬

КОНФЛИКТЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА
Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът ù, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива, ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-11-01T20:08:10+02:00 571

Юбилей 🇧🇬

Юбилей
Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,
а утро в локва грим размазан бърше,
повтарящи до втръсване въпроса
дали на петдесет живoтът свършва ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-31T15:01:59+02:00 452

Бункер 🇧🇬

Бункер
Пробил скалата с дълги коридори,
със тесни амбразури за очи,
от форт в музей разжалван, той говори,
а ние - посетители - мълчим. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-31T00:04:13+02:00 479

Пиано 🇧🇬

Пиано
След работа, привечер, пред пианото поспрял,
с една ръка налучквам стар мотив.
Да можех , бих изтръгнал от душата му хорал,
но все повтаря глас немилостив, ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-30T09:39:20+02:00 474

Лято в морската градина 🇧🇬

Лято в морската градина
Гърми отляво чалга, отдясно пък - сиртаки,
и бирен фест народа ще сбере.
Недоумява Вазов над рунтави мустаки
как българското той да избере.

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-28T16:37:57+02:00 577 1

Самоанализ 🇧🇬

Самоанализ
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-27T21:17:47+02:00 454 1

Откровение 🇧🇬

ОТКРОВЕНИЕ
Два хълма си имам под тази фланелка,
защото съм готина мадмоазелка.
Под джинсите още два хълма аз крия,
по-пищни и сочни, отколкото тия. ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-26T22:26:56+02:00 492 1

Криза 🇧🇬

Криза
Животът корективи ли налага
на планове, строени със мечти,
и не на свое - на децата - благо,
усилия щом най си посветил, ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-24T13:43:30+03:00 526 3

Тъжен сонет 🇧🇬

Тъжен сонет
Защо късметът все те подминава
или върти на празни обороти -
сама да се приспиваш във леглото
с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?” ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-23T10:06:51+03:00 469 2

Приятел 🇧🇬

Приятел
От западна държава пак долитам.
Ти в родната действителност се пържиш -
къде подхлъзнат, а къде - отритнат,
по оцеляване си майстор първи. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-22T11:49:19+03:00 467 1

Родна история 🇧🇬

Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...

VladimirKostov

Поэзия » Гражданская

2015-10-21T19:12:17+03:00 484

Пенсионер 🇧🇬

Пенсионер
Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-21T18:22:10+03:00 1.6K 1 2

Антигерой 🇧🇬

Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-19T18:08:20+03:00 429

Заден двор 🇧🇬

Заден двор
Летище обновено ме посреща -
английски надписи навред чета -
по европейски уредено вещо,
на столица отворена врата, ...

VladimirKostov

Поэзия » Гражданская

2015-10-18T20:14:33+03:00 535

Юлска среща в акростих 🇧🇬

ЮЛСКА СРЕЩА
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...

VladimirKostov

Поэзия » Любовная

2015-10-16T20:13:58+03:00 599

Автострада 🇧🇬

Автострада
Здрачава се и фаровете пипат
извивките в змията от асфалт.
Коли се стрелкат, лекичко залитат -
кутийки разноцветни от метал, ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-15T21:25:29+03:00 462

Криминале 🇧🇬

Криминале
Финални титри върху син екран,
сломено злото, справедливост има.
В интригата бе всеки прикован.
Омръзнали дълбоко и взаимно ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-14T20:23:52+03:00 576 2

Характери хорски в алитерация 🇧🇬

ХАРАКТЕРИ ХОРСКИ В АЛИТЕРАЦИЯ
Характер хрисим ризата харизва.
Характер харен храни цял харем.
Хър-мър да няма — ако си с харизма,
за хороводец теб ще изберем. ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-14T01:23:30+03:00 622 3

Бяла, спретната къщурка 🇧🇬

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-11T18:54:05+03:00 1.3K 2

Исторически преход 🇧🇬

Исторически преход
През школските години в шпалир съм срещал Тато
със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,
на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)
за вярата във утрешния ден. ...

VladimirKostov

Поэзия » Гражданская

2015-10-10T20:33:29+03:00 501 1

Родина 🇧🇬

Родина
Хладен полъх слезе от Чумерна,
вейки разлюля със шепот тих -
дали на хайдути клетва верна
или Вазов ме приканва в стих ...

VladimirKostov

Поэзия » Пейзажная

2015-10-10T20:03:29+03:00 472 2

Есенен човек 🇧🇬

Есенен човек
Бе лудо пролетта затичана,
но с поглед закачлив се спря.
В подкожна мас от безразличие
се скрих и трепетът замря. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-08T23:56:04+03:00 385 1

Спи, красавице! 🇧🇬

СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок ...

VladimirKostov

Поэзия » Любовная

2015-10-08T23:35:59+03:00 475

Алитерационно стихотворение 🇧🇬

Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-10-07T07:54:22+03:00 837 1

Нощен град 🇧🇬

НОЩЕН ГРАД
Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта. ...

VladimirKostov

Поэзия » Любовная

2015-10-05T11:09:08+03:00 491

Защо пораснах? 🇧🇬

Защо пораснах?
Кога пораснах и защо го сторих?
Момченце бях, прекрасен бе светът -
да се забравям във игра на двора,
за Хък Фин и Том Сойер да чета. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-03T21:46:46+03:00 516 2

Четиридесетият ден 🇧🇬

Четиридесетият ден
Със болести бе тялото пропито,
изстрадало земята го пое.
Сълзите съхнат. Мъка неизтрита
напомня некрологът със портрет. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-02T20:42:37+03:00 501

Албум 🇧🇬

Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-10-01T22:58:56+03:00 423

Чай и премълчано 🇧🇬

Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...

VladimirKostov

Поэзия » Любовная

2015-09-30T22:08:00+03:00 505

Екологична ниша 🇧🇬

Екологична ниша
Задъхвам се. Катеренето спира.
Фрустрацията казва ми без звук:
“Във връхната си точка се намираш.
Възход и блясък имаше дотук.” ...

VladimirKostov

Поэзия » Философская

2015-09-29T10:16:57+03:00 546 1 1

Том и розата 🇧🇬

ТОМ И РОЗАТА
Том посял бе като млад
розичка подбрана,
но окапа нежен цвят,
сал бодил остана. ...

VladimirKostov

Поэзия » Юмористическая

2015-09-27T12:53:45+03:00 543 1

Ела, почукай! 🇧🇬

Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...

VladimirKostov

Поэзия » Любовная

2015-09-27T11:47:52+03:00 682 1

Съществува ли щастие? 🇧🇬

Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...

VladimirKostov

Поэзия » Философская

2015-09-25T11:01:13+03:00 442

Униние 🇧🇬

Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...

VladimirKostov

Поэзия » Философская

2015-09-24T17:56:47+03:00 615 3

Златното ключе 🇧🇬

Златното ключе
Вратата прозрачна е. Като на длан
живот пълноценен зад нея
разстила се, в слънце окъпан и в блян,
догдето се погледът рее. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-09-24T17:27:13+03:00 499

Влакът 🇧🇬

Влакът
Да можех с влак през равното поле
да бягам от проблеми свои разни!
Към хоризонта слънчо е поел,
с лъчи пронизал е купето празно. ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

2015-09-22T10:30:28+03:00 416 1