yotovava

2,8 результатов

Смирението има тайнствен смисъл 🇧🇬

СМИРЕНИЕТО ИМА ТАЙНСТВЕН СМИСЪЛ
С криле посечени не приютявам
лъжа, омраза или пък обида,
в сърцето ми дори да откънтява
рефренът, че оттука ще си ида. ...
407 1 3

Черно-бяло стихотворение 🇧🇬

ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък. ...
490 3 5

Вечерна песен за неверници 🇧🇬

ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни, ...
612 2 6

Битова рапсодия 🇧🇬

БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
557 5 9

Разрушените паметници 🇧🇬

Кратък списък на БЪЛГАРСКИ паметници и храмове, унищожени от по времето на властване на БКП:
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „ ...
1.7K 5 106

Пълномощно за отвъд 🇧🇬

ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...
441 4 5

Непримирие 🇧🇬

Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...
426 3 7

Недосънувана приказка 🇧🇬

НЕДОСЪНУВАНА ПРИКАЗКА
Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа. ...
633 6 14

Сбогувай се, преди да съм си тръгнала 🇧🇬

СБОГУВАЙ СЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СИ ТРЪГНАЛА
Когато те обичах, беше топъл дъжд –
попиваше по устните, по дланите.
След всяка среща съм копняла – неведнъж,
да кажеш шепнешком: – Оставаме. ...
850 5 5

Понякога и болката си струва 🇧🇬

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом. ...
835 4 13

Изгубеният век 🇧🇬

ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна – ...
847 5 11

Научиш ли, че край не съществува 🇧🇬

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
520 5 10

Стишаване 🇧🇬

СТИШАВАНЕ
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини. ...
458 4 7

Почти равносметка 🇧🇬

ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА
Животът се изнизва безвъзвратно.
(Пък имах с него планове – уви!)
Потъва наметалото ми лятно
в опустошени от слана треви. ...
593 5 17

Нощна стража пред портала на Рая 🇧🇬

НОЩНА СТРАЖА ПРЕД ПОРТАЛА НА РАЯ
Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът. ...
879 4 6

☆☆☆☆☆ 🇧🇬

☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...
853 4 5

Кишата на прага на Ноември 🇧🇬

КИШАТА НА ПРАГА НА НОЕМВРИ
Зимата за себе си напомня –
сменя есенния караул.
Рано сутрин градският бездомник
се загръща с дрипавия чул. ...
1.1K 4 11

Дъга от ланшна шума 🇧🇬

ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
556 5 9

Там, където завръщане няма 🇧🇬

ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
515 3 9

Крайпътните брези 🇧🇬

КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
1.1K 6 20

До Баща ми 🇧🇬

Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...
599 3 8

Прелюдия към прошката 🇧🇬

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
737 2 6

Съботен сонет 🇧🇬

СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
540 3 6

Последният есенен лист 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ЕСЕНЕН ЛИСТ
Луната покрай хълма се търкулна –
семчица в дланта на южен вятър.
От нея ли на заранта ще лумне
бликащият цвят на светлината? ...
945 2 14

Съревнование за лунатици 🇧🇬

СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
467 2 6

След парада на есенните ангели 🇧🇬

СЛЕД ПАРАДА НА ЕСЕННИТЕ АНГЕЛИ
За празника дойдох. Но късно беше.
Чистачът пода два пъти е мил.
Пералнята покривките въртеше –
с досадата от евтин водевил. ...
537 3 7

Зимна кожа 🇧🇬

ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...
470 2 5

Зидът, за който отговорът спи 🇧🇬

ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят, ...
605 6 8