yotovava
2 707 результатов
  677 
  1304  10 
  758 
  834 
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
  332  11 
СЕБЕУБЕЖИЩЕ
Житото се рони сякаш златни капки.
Няколко милиона оскотели мравки –
алчни, настървени, черни и безверни,
с изтънели вени и с очи безмерни, ...
  1181  17 
  809 
  837 
БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
  416  10 
СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Ти си тръгна. Луна не изгря.
Зад мъглата ме дебнеше хищник.
Чужда роля дали си играл –
твойто име го няма в афиша? ...
  650  19 
СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...
  947 
ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...
  371 
СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...
  340 
НАЙ-МЪЛЧАЛИВИТЕ ОЧИ
Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене ще целуваш хляба. ...
  374 
  756  12 
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст. ...
  398  14 
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
  378  11 
ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРА
Прохожда малкото дете,
разлиства първата си книга
и светли приказки чете,
и слуша златната авлига, ...
  918 
ДЪЖД
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние. ...
  407 
БЕЗМЪЛВИЯ
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято. ...
  307 
КОГА – НЕ ПОМНЯ, НО СЕ СЛУЧИ
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави. ...
  303 
НЕЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
  407  12 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  1121  10 
МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
  324 
Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих. ...
  354 
Спря дъждът да диша – легна сред тревите.
Вече е излишно да го приютите.
Нито го люлеят мрачните ви мисли.
Колко време зрее здрач – да се пречисти?
Аз сама го следвах – исках да прегръщам ...
  287 
Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
  418 
КАСИОПЕЯ
Не искам повече да бягам.
Аз цял живот си диря пристан.
А тъй и не прекрачих прага,
зад който истината липсва, ...
  389 
ТИХО ОРИГАМИ
Аз много птици от салфетки сгънах.
Кога са полетели – не попитах.
В душата всеки си заделя ъгъл –
за да се скрие, ако е преситен. ...
  380 
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
  294 
ПО ЗАЛЕЗ СЕНКИТЕ СА МНОГО ДЪЛГИ
И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал. ...
  315 
СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...
  402 
УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят. ...
  473 
ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...
  357 
ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива! ...
  351 
ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
  414 
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
  470  11 
ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...
  385  12 
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
  354 
Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
  354  11 
Предложения

Ещё произведения »