Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...

Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят! ...

Колко е спокойно морето тази сутрин
Гуреливи вълни се прибират
В пясъчен джоб
И шептят
И нашепват ...

“....смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен, ...

Надежда дошла е в живота нелесен.
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...

Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима, ...

Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през оная зима,
но ти живееш при подобен пример ...

Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...

Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата. ...

На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир. ...

Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...

Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолита в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет ...

Днеска долу във дерето
в старото дърво, където
има голяма хралупа
и сняг винаги се трупа
от сън събуди се мецана. ...

Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...

Твойте кафяви очи,
как гледаха в моите сините.
Мълчиш!
Твойте кафяви очи ,
И моите...., сини сълзи. ...

Надеждата в мен ти съживи
и света откривам го
в твоите прекрасни очи!
Като огън буен,
в сърцето ми разпалваш хиляди искри, ...

Страхувам се от полети високи
Страхувам се от зейналите бездни
Страхувам се от лицемерни думи
поникнали в часовете днешни.
Не мога да се скрия нийде ...

/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...

Народът няма да забрави
годината на тишината.
Уморен от грижи с надпис "здравни"
как лашкаха го към злината.
Затворен зад стени високи ...

Странно играеш на шах:
сякаш си свикнал да губиш;
хвърляш в очите ми прах -
падам в ръцете ти груби.
Бавно отстъпвам назад - ...

Видях през балдахина
сияние от бледата луна.
Ли Бо, "Тъга при нефритените стъпала"
Сънят ми бяга.
Луна бродяга слиза ...

Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да накл ...

Виждам светлината в тунела,
макар и понякога да премига,
макар и понякога да е изморена,
като че ли ще потъне в тъмнината.
Но това е миг само на илюзията. ...

една държава
продължават хищни да
я разоряват

Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие – ...

Материалът е продължение на:
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-2
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-3
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-4 ...

Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...

Мечтая да ти подаря мечта!
Малка като камъче мъниста,
искряща от очите Светлина,
за сърцето Енергия лъчиста.
Мечтая да сътворим мечта! ...

За него е фланелката с номер едно,
червената фланелка със звезда на гърдите.
Един добър човек с голямо червено сърце,
и над голямата звезда блестят звездите.
Един голям борец в живота и на тепиха, ...

Не те познавам, че да те описвам,
описвам само усета във мене
И разумът студено ми орисва,
макар душата ми да стене,
Че в тебе има много топлина, ...

Нощта се спусна с черен мрак
и пак градът заспива уморен
тихо е, само чайките крещят,
вълноломът стихва укротен.
С очи, немигащи, някъде стоя ...

БЪЛГАРСКИ
(авторски текст)
Курсивът върху листите,
бавно сляга ми в сърцето,
като песента на птиците, ...

Дали е вярно, че съм хубав,
дали е вярно, че съм шик
и малко кръглоръбав,
приличам на мъдрец стоик.
Дали е вярно, че съм умен, ...