Ех, че юнашка -
пред цеха за щастие,
Боже, опашка!...

Прокрадни се в мен
Дълбоко в недрата чак стигни
Виж раните получени от теб
И с любов ги превържи.
Отбий се до сърцето, там някъде в ляво ...

1. Глупостта не освобождава от мислене. Ст. Й. Лец/ Каква ирония - да си глупав, а да се налага да разсъждаваш и да взимаш решения./
2. Гарван гарвану око не вади./ Змията змия не хапе./
3. Животните никога не влизат в един и същи капан два пъти. А човекът - многократно!/ За каква мярка на всички не ...

Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
щедро обич ни дала.
Днес мълчат въпросителни – ...

Поетите не са обикновени хора,
те говорят друг, по-висок език,
пеят с букви в своите глави.
Играят си… Чудни гении!
А нехаем ний що е то стихотворение. ...

Първа част
Човек се появява физически на планетата Земя с едничката цел да твори Живот,да преживява сътвореното и така да трупа опитности.Последните са тия,които изразяват еволюционното израстване на човешкия дух.Защото духът по своята същност е производна единица на Божествения Дух и няма как да ст ...

Виждам на хората мизерията,
на храните рястящите цени,
мъчи ме и мене съмнението,
че нещо изобщо ще се промени.
Забравихте за вашите идеали, ...

В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...

И то много объркан…
Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…
А то…
Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.
Обаче… Опашка! Една на стола, две ...

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...

Аромат от бели цветове
вятърът за мен ще донесе
и ще се разтвори в светлината
образът желан на красотата.
Ще изчезнат бури и мъгли, ...

7а. Как Мичка Героичка помогна за решаването на газовата криза в България
(вмъкната глава)
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно ...

Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...

> „Когато си на дъното на пъкъла,
> когато си най-тъжен, най-злочест,
> от парещите въглени на мъката
> си направи сам стълба и излез.“
> ...

До края на тъгата ще мечтая
и в новото начало на Вселена.
През ада си ще мина и до Рая
душата ми ще стигне откровена.
И в новото начало на Вселена ...

На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...

Като прости думи
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...

Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...

Преди време си говорихме с мой познат за телегонията и възможността да не си изцяло баща на своето дете, а то да носи и белезите на мъже, с които е била преди твоята половинка.
За тези, които не знаят същността на това течение, с частично научно обяснение ще разясня първо името, което в превод от гр ...

Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...

РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ
Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града. ...

Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата, ...

/Аз, лейтенантчето и Пламен от Аскуу/
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...

Потайна си като река,
в която сам ще се удавя.
Не си протягала ръка.
Но аз умея да подавам.
Душата ми е куп сено - ...

Езика на гравитацията в ръцете ти разчитам,
в очите - мелодрами, в теб себе си прочитам.
Бездна е величествената сила на ума ти
и се губя из мислите нечути, но прочути.
Днес си вятърът, утре валиш по мен. ...

Дали кървя като отворена рана?
Може би… И какво като го изрека?
Ще се поправи нещо, ще стане по-леко,
по-разбираемо, ще ми олекне така?
Не! Няма да се промени нищо, ...

Окръжността се прозя, протегна се и стана елипса.

- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...

... и зло не кандиса
че нему в основата
власт и пар'и са -
и плата непотна
делят овластени - ...

По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...

Снощи - ровех из тавана
за бутилчица мерло,
и - край старата ни вана
зърнах детско колело.
Разпознах го на момента, ...

на Йо
Пристигна залезът - измамно злато,
пространството сияеше под облак бял.
Отлитна в неизвестност ефимерно ято
и сетен лъч се спусна косо - просиял. ...

И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.
Ала знам, че и девет живота е скътала тя, ...