КРИВОЛИЦИ В САМОТАТА
Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво, ...

Искам лято, цветя и лъчи!
Колко странни са зимните дни!
Този сняг пак над мене вали,
колко бели са зимните дни!
Цветовете им липсват, уви, ...

Каква стана тя, всички около мене нещо откачиха – кой на йога, кой на автогенен, кой на лунуване с пости. Хайде, на фитнеса и диетите вече им свикнахме, борбата с килограмите не е нищо ново. Ама за какво човек трябва да ходи на групови медитации, например? Отначало не обръщах внимание, но когато явл ...

Аз бдя над теб. И пазя всичко.
От фин прашец. До обич птича.
И светя в дом. В небе и бездна.
Да трепнеш в тон. В сърце да чезнеш.
Ти нямаш друг. Дете ни свързва. ...

Диптих
1. Върхът...
От тук започва Пътят на мъжете
и тука се зараждат ветровете...
И тук фактически е Краят на Земята, ...

Битие № 3
Животът така ни повле́че
по пътища свои безбродни,
че трудно разбираме вече
напевите в него – безродни... ...

В маранята на безоблачното време,
на южен бряг край топлото море,
на малка скала в прибоя бе седнала
красива блондинка с книга в ръце.
Наоколо крачеха гларуси в бронзово. ...

Сгрешихме ли, като убихме таласъмите?
Тези дебнещи от всеки тъмен ъгъл същества.
Освободихме ли се от изначалния си страх?
Баба ми разказваше край огнището за тях...
Сгрешихме ли, като спряхме да плашим децата ...

Казват, че тези които обичат силно страдат много. Аз бях безнадеждна романтичка, желаеща същата любов като в книгите, които четях. Мечтаех и напълно се пренасях в измисления идеализиран свят. Тогава срещнах него. Евгений Онегин пренесе образите на мъжете от книгите в реалността ми. Какво се обърка? ...

РЕЧНИК НА НЕПРИЛИЧНИТЕ ДУМИ В МОДЕРНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЕЗИК
Морал
Логика
Дух, духовност, душа
Мисъл ...

Отдавна е лицето каменно,
а маската му е придатък.
И имането стана нямане,
живот, като въздишка кратък.
А няма време за въздишане, ...

Грозно се чувствам,
надиплен със чувства
и някак неясно чуплив,
чопля във спомени
с чайки насреща ...

Ще я забравя, тя ще ме забрави.
Навярно ще изминем дълъг път,
научени да мразим, че сме прави
в раздялата и болката до смърт.
Защото има невъзможни срещи, ...

- VIII -
Войнишката служба раздели тримата приятели. Станимир беше приет във Факултета по авиация на ВНВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия и мечтата му да стане пилот бе на път да се осъществи. Условията за живот в общежитието се ядваха, макар да не бяха като у дома. В спалните помещения бяха наст ...

Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари, ...

Днес по снежната пътечка
между борове, ели
разлюти се страшно Сечко,
още в ранните зори.
Кой обидно ме нарича, ...

Добре дошли в света на Майкъл, Габриел, Рафаел и Сатанаил!
Братята ви приветстват в един свят на безсмъртни същества, погинала човешка цивилизация и задаваща се огромна опасност, която цели да изтрие изцяло живота на планетата.
В целия този кошмар наследниците на четирите велики раси преоткриват себ ...

ЕПИЛОГ
Глава тридесет и пета
През септември Аннабел дойде в България. Последните месеци беше работила усърдно с “ френско- българския разговорник”. Макар и бавно съставяше сравнително правилни изречения, и предпочиташе да разговарят на български, вместо на английски, който и двамата не знаеха добре. ...

Бесилото ме зове,
Със спорадични гласове,
Или бяха тез, що погубиха,
Моето тяло, от дявол примечтано...
Качвам се бавно по стълбите, ...

Малък Сечко февруари
неподготвени ни свари.
Мислихме си ние вече -
пролетта не е далече.
Но ядоса ли се пак ...

Стволы деревьев чёрным, тени – серым
И чёрная, как антрацит, земля
По белому, сошедшему на землю -
Старинная гравюра февраля.
В московских двориках, как в залах галереи ...

На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...

Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...

И какво искаме, какво се питаме – все по-ясно е: станахме антиподи на себе си. Или поне на предците и миналото ни. Нещата се обърнаха с краката нагоре. Удобна поза за „Камасутра“, но при нея сме в ролята на булката.
Какво да каже човек, когато педалщината стана норма… Това, което само преди десетиле ...

И гледам съобщение: от 8 януари в Румъния са забранени за употреба платнените маски за многократно ползване, трябва вече от типа N95 /каквито използват хирурзите при операция/ или дори респиратори тип FFP2.
От 25 януари така ще е в Австрия, от 1 февруари в Германия. И, разбира се – скоро след това и ...

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...

Малък сечко си облече
вече късият кожух
и побягна надалече
щом гласът на Мечо чу.
Рано той се бе събудил ...

Да си мислиш, че си младо конче,
а да се окажеш стар кобил...
Снощи ти предложих по галонче.
Само двайсет грама си изпил.
После почна нещо да пелтечиш, ...

Все тая карантия животът ми поднася,
все тая грозна кучка, лаеща в галоп….
С породи гадни цял живот се бия,
кога ли ще ми лепнат некролог ….
Аз пес съм с родословие тъй скромно, ...

Каруцата с впрегнатия кон
товаря
с мойте мисли.
А този дъжд така мирише
на сено, ...

От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...

За тебе съм поел дълбоко ножа,
с любящото сърце в душа ти зла.
Да вдигнеш тост, че нямаш мъж и стожер,
в които да възкръснеш със стрела.
Бъди жена и блуден дух у всички, ...

Ти си слънчевото цвете, за което си мисля,
ти си като утринните лъчи,
като утрината роса,
ти си слънчоглед, в които като се огледам ми идва усмивка,
ти си привлекателно цвете, ...

Дим – над пепел.
Прегорели страсти.
Свят безчувствен.
Стъпкани мечти.
Нощ бездънна. ...