Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...

(един TV формат - BG уникат)
Кой би дръзнал чудото на любовта
възвишена да им оспори? -
влюбени до полуда са кандидат-
съпругите ...

Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...

След кратка творческа почивка
Ви давам тема за разпивка.
Знам,пийвали сте през туй време,
за мойта тема не ви дреме!
Но, все пак, аз ще я задам, ...

Гаден ден… Същият като вчера… Ако можеше – и по-гаден щеше да е, ама май стрелката на гадорията е опряла отвъд червената точка…
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...

ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...

Любэ - „ ... жить, чтобы просто любить...“ -
(Любе- „ ... да живееш, просто за да обичаш...“)
живей - сиреч - обѝчай

Във всички утрини красиви
любов и светлина трепти,
надежда, спомени щастливи
и най-ефирните мечти.
Във всички утрини красиви ...

Сияят белите води –
цъфтят неистово фитопланктони.
Причастница, Земята бди
в придънните си трънени корони.
О, миг нетраен на покой! ...

И докато един ден, връщам се от курс, мисля си, предавам документите, крия леката кола в задния двор, лягам и спя до пладне,... млад, млад, но човек се изморява.
Света Мина, вяло подреждаше нещо, снимките килнати на една страна, по невнимание сигурно
- Петро, прибра ли се - дежурното й питане
- А не ...

„Дий, воле, дий!"– "На нивата"–
Пейо Яворов
Дий, воле, дий! В бразда позната,
напъвай жили и издръж.
Ори, ори, пълни хазната ...

Оставил съм ви книги без цена.
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...

Изтъкана съм от цветни нишки,
Които се преплитат в едно цяло
И изпитвам страх от готовия си лик
Щом погледна в това голямо огледало
Вперила съм поглед в своя силует ...

Усетих как душата ми политва,
да си тръгне искаше без време.
С последни сили и молитва
повиках Бог, за да я върне в мене.
Чу Той стона ѝ горещ, ...

Хайдутин
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...

Болят ни нашите сърца
и има сълзи на очи -
тъжни, потиснати лица -
вечността наоколо мълчи.
Звездите вън не сияят, ...

/43.79N 27.99E - с. Изворово, обл. Добрич/
- Хайде, сине, ставай! Време е!
В топлата юлска утрин на 2013 г., Степан Георгиев – мъж на средна възраст рязко отвори очи, след като сякаш чу топлия глас на покойната си баба. Блажено протегна едрото си тяло и бодро скочи от леглото. Предстоеше му ден, пъл ...

Изумен съм от случващото се в родината. Изпечените лъжци от ПП, които сринаха България до небивала национална катастрофа, яко са запретнали ръкави и точат лиги да спечелят предстоящите парламентарни избори на 2 октомври /а ако не ги спечелят честно, то поне да ги фалшифицират яко/. Във всяка нормалн ...

Осеян с кръстопътища светът е -
началото е край, а той начало.
Но щом откриеш верния си спътник,
за теб ще бъде дом и огледало.
Ще търсите във вятъра посоки ...

Душата моя, клетата душица!
Отколе премълчава все това -
аз колко хрисим съм човек и благ,
направо вакла, със звънче, овчица.
Добре че е сега ей тоз конкурс, ...

Необяснима
Здравей, обичаш ли ме още,
като жена и твоята любима,
носиш ли ме в мислите си нощем?
До теб така ми се заспива! ...

Душата ти е нежна и красива.
И все по-силно вярвам във това.
И всеки ден го преоткривам
в целувка, в поглед, в малките неща.
Годините летят и неусетно ...

Бланка и сбогуването – Давид е бедно момче без приятели, която един ден се запознава с аристократично дете и неговата зла прислужница. Докато злокобната слугиня е на изповед, децата си говорят, разказват си приказки. Бланка живее само с майка си, а баща ѝ живее отделно. Много са потайни, тъй като Ан ...

Човещина и трябва на тази земя
нищо друго - всеки си знае кусурите
Живейте по съвест, бъдете човечни сега
Всички знаем къде най- много бъркаме
И тогава, колкото повече ставаме, ...

Искам да сънувам бъдещето. Въртя се в леглото в просъница и се опитвам хем да спя, хем да контролирам съзнанието си, защото сънят ми не ми харесва, независимо кой и къде го режисираше. Непрекъснато спомени – уж са все безцветни, но според сюжета си се оцветяват, променят формата си и стават ту по-го ...

Някой счупи сърцето ми.
Не знам дали беше нарочно…
Не знам дали се опитваше
да създаде нещо по-добро.
Бях тъжна. Бях и самотна. ...

Слънцето надничаше любопитно зад хълма с последните си топли лъчи. Погалваше свойски златните корони на дърветата преди да потъне зад високите планини и да отстъпи пред хладните вечерни ветрове на есента. Жътвата отдавна беше минала, хората в града и околните села прибираха припряно златните бали се ...

Бе Тошко приказен герой!
Ала от Приказката щом излезе
и в Политиката влезе
с крачки великански,
изхвърча оттам ...

И както е в приказките, защо на вълка му бил дебел врата...
Подложихме дъски и бавничко го свалихме, пак по дъските го качихме и на верандата, после бе ред на мама да го почиства...Лакирахме го, и до вечерта беше като ново, вече в хола и мама дрънкаше на него стари градски песни, а ние с татко пригл ...

Странно място е блатото. Прилича на езеро, но с не приятна гнилостна миризма.
Вървя по брега и краката ми затъват в лепкавата кал. Чувам хистеричния концерт на хиляди жаби и пищящите комари, които влизат в носа и устата. Нещо бяло се подава сред тръстиките. Като доближих видях, че е крило на птица. ...

Днес плажът ме зове
безсрамно и греховно...
В милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно...
Да ме помилва с хладните води... ...

Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...

Имам три обувки сладки
и различни за късмет,
чифтове били за кратко
и обувам ги поред.
Първата с кафяво тяло ...

Сутрин слънцето огрява най-напред входа на кооперацията. Прижумявайки, още доспиващите си хора, се полуоглеждат и бавно запътват към колите на малкия паркинг.
По-късно излизат и пенсионерите. Не всички, де – леля Мара него време вече се завръща от пазара. Тъкмо да ги срещне, да информира за пресните ...

Говорителката: „… Нападателят бил застрелян и убит от полицията“…
Превели директно, без да търсят смисъл…
хххх
Времето лекува, но до определена възраст…
хххх ...