Светът е полудял,
със бесове във облик човешки се изпълнил.
Светът се е побъркал,
за Бога очите си затворил.
Не ще да чуе Словото спасително ...

Историята
Е — което става и
Се премълчава
Поезията
Е градивното — което ...

Гая - Спомням си малко за себе си
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Simone Privitera (Simon Says), Davide Napoleone, Simone Sproccati, Giorgio Spedicato, Martina Beltrami & Gaia Gozzi (Gaia)
--------------------------------------- ...

Франческа Микелин - Ако паднеш...
---------------------------------------------------------------------------
Autori: Carlo Bonazza & Elisa Toffoli
--------------------------------------------------------------------------------
Автори: Карло Бонадза & Елиза Тофоли ...

Животът е неосъзната безнадеждност. Когато я осъзнаем, се превръща в надежда!

Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора, ...

Адриано Челентано - Времето си минава
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Toto Cutugno (Salvatore Cutugno), Cristiano Minellono & Luca Mori
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Когато стените станат повече от бариерите /може би/ е време да си тръгнеш от представлението. Отказът не е непременно нежелание. Да проявиш наивност в илюзността на ставащото поставяйки на изпитание принципите си, е слабост. Казват, че човек надделява слабостите си, като преодолява своите зависимост ...

Сълзите горчиви, сега преглътни.
И нашите спомени ти забрави.
Сега всичко свърши, уби го с лъжа.
И бавно затри, наш'та обща мечта.
Не вярвам аз вече във тебе сега. ...

Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...

Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...

Ако съм облечена в червено
ако пред мен се появиш.
Каква за теб ще бъда,
с какво ще ме сравниш.
На дявола ли ще приличам, ...

Когато във един град, във една държава
всеки те прескача, всеки- подминава.
Когато си безсилен и безумно уморен,
когато ти омръзне в този град студен
да бъдеш поредният проблем- омърсен и подменен. ...

На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...

Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...

На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...

Кървавочервеният залез се разля
в душата ми
и залязоха
спомени,
изгреви, ...

ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...

На жена ми
Няма как денят ти да пропусна.
Семеен празник толкова години.
Тортата отново ще е вкусна
и без подарък няма как да мине. ...

- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...

От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...

Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...

Виждам бъдещето в пъстрия ти ирис,
събрал във цвета си земя и море.
Със тебе съм утро, надежда и изгрев,
и диша в сърцето ефирен копнеж.
Гръд до гръд и създаваме дом. ...

Поеми под звънци,
Що любов твоя късаха и погреби светци,
Що вяра в теб фалшива извисиха,
Туй, що било непростимо у теб възродиха...
И ти се превърна в дявол клет ...

Бих искал пак да се завърна
във оня стар далечен град,
да мога времето да върна,
и пак да се почувствам млад.
Навярно вече съм различен ...

Радувам се и тъгувам
С враг врагувам, с брат братувам,
с добър човек благо ми е, другарувам.
Сутрин рано по изгрев станувам,
богу се покланям и името му споменувам. ...

Да си свием гнездо, там сред скалите,
далече от вятър, от дъжд и от глъч.
Над приспивният шум на вълните
да ни буди слънцето... с първия лъч.
Да си свием гнездо, там сред скалите, ...

Огледало
ме отвя към
младостта ми...
Огледалце,
Още чакам ...

Първоизвор
е творбата! —
Преводите ѝ —
събратя,
ѝ се срутват ...

ДЕ ДА МОЖЕХ…
Безумно ми се ще да мога
без много шум и без тревога –
като мистичния Хайям –
на Виночерпеца да дам ...

Денят събира свежи аромати
и прави ореоли на минути,
в потоците от цветни листопади
танцува късно слънце и се чуди
дали лъчите му са още меки, ...

Чевръстка
си говореше
с любов
на преждата,
плетейки, ...

Остави тези тежки прокоби,
не припомняй отровни слова,
не излизай по късните доби,
аз по каменен друм не вървя.
И защото не липсвам на другите, ...

Нежността е цвете,
уви, увяхва лесно,
за теб твори поета,
душа към теб е честна.
Както слънцето изгрява ...

Забравям да ти кажа:"Мила!".
Забравяш да ми кажеш:"Мили!".
Навярно нямам сила,
навярно нямаш сили.
Забравям да ти кажа:"Скъпа!". ...

Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...

Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки ...