Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...

Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...

Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебава ...

Ти си мълчалив, от студените хора,
ала без теб сърцето тъне в умора.
Дори да си шепот, а не вик
в ума ми е запечатан само твоя лик.
Обгърнат си от светлина като Младенец, ...

Не се сърди, Принцесо моя, бяла –
ти, дъщеря на ледове и сняг.
Това не е завинаги раздяла.
До следващата зима чакай пак.
Търпението нека ти е знак. ...

Чаках толкова дълго,
но не си виновна ти
Не съм питал от хората за теб
Не можах да забравя името ти
Не можах да намеря лек, сърцето ми е на парчета ...

Свежо, нежно, мъркащо коте
и кървавочервена роза с бодли,
това създание муза на Гьоте,
обича ли силно... от него вали.
На жива вода извор е вечен, ...

Многолика. Древна и досежно млада.
По теб погиват и възкръсват пак души.
В гнева стихия си, вълнáта безпощадна,
способна адови вериги да строши.
Познах те: дръзка, непокорна, устремена, ...

Не те обичам днес, а всеки ден.
Където и да си, не те забравям.
Последната целувка още пари в мен
и всяка нощ в съня си я повтарям.
За спомените, заедно създавани, ...

БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...

С посвещение към всички мъже в женският месец.
Морето е безкрайна сила
и всеки миг с различна красота.
Вълните то в скали разбива,
но всъщност скалите то руши. ...

Честит празник, мила!
Ти си сърце, светлина!
Нежността е победила,
ти чудесна си, жена!
Бъди жива, здрава, ...

Честит Празник
на всички Дами!
(според ЛГБТИ общността
няма мъжки и женски род)
„То“ всяка сутрин беше там, ...

V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...

В Монголия човек можеше да усети душата си близо до Небето. Безкрайната степ - символ на свободата и необятността. Спиритуалното номадство смяташе, че всичко беше едно пътуване, а спиритуалният номад търсеше дълбока утеха и смисъл на съществуване. Тази почти необятна страна беше едно празно простран ...

Не ми сваляй звезди,
аз искам утрото с теб да посрещна.
Не искам разкош… а – мечти,
искам вечеря уютна на свещи.
Не ми трябват големи букети ...

Ти идваш човече в моята страна,
с любима жена и деца, със сестра.
И народа български те приема с топлота,
с протегната ръка, една човешка доброта.
Ти идваш, избягали сте от жестоката война, ...

Любовта не е ли сáмо
видовете самота,
раковината, която
нося в моята ръка?
И шумът вълшебен в нея ...

И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...

В този ден, този ден,
в който ти си тръгна от мен,
защо не бъдеш винаги до мен
в този труден ден,
но ти избра друг ...

Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято, ...

В тези сложни времена,
тъй тревожно е да си жена,
усмихната сред сивотата,
надвиснала над дома.
Ръцете ти протегнати, ...

Ще те целуна и ще си отида*
преди сълзи в очите ти да видя,
преди ръцете ти да ме прегърнат,
преди да тръгна, да не се завърна...
Ще те целуна и ще се стопя в нощта, ...

Колокол дремавший
Разбудил поля,
Улыбнулась солнцу
Сонная земля.
Понеслись удары ...

Дъждът дойде над нас
Сякаш каза ни напук
Бъдете вий един за друг
И Нашата любов горя
Искра на падаща звезда ...

"Лице в лице с миналото"
от Елена Михайлова
Валерия гледаше от прозореца как дърветата препускат от самото движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно ...

Недей да стискаш зъби,
не покривай ангелските си очи!
Знам, сърцето бие до полуда,
зная как се бориш и търпиш.
Аз знам, на плещите тежи ти, ...

Вратата се блъсна в стената, върна се, посрещната от мощната ръка на Митьо – общ работник в общината, професионален гробар на селото, и застина до мазилката от пресен тор.
– Братята се сблиха! – викна той към Пена и Кина, които бъркаха нещо в гърнето на оджака…
Двете вдигнаха глава и забравиха важна ...

Любимата е като спомен от бъдещето.
Невинна, защото е неопорочена от минало и настояще!
https://www.youtube.com/watch?v=kPUxdt1FZRY

Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство з ...

Рисувах те, тъй дълго те рисувах,
с мъглата на щастливите мечти.
Звезди събирах, докато сънувах
и с тях създадох нежните коси.
Стрелките на часовника потапях ...

Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва ...

Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.
Събуди се нейде преди пет часа. ...