Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...

Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...

Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...

Иванчо: Тате, българите не пуснали самолета на Лавров до Сърбия.
Не можеха ли просто да го съпроводят с два изтребителя?
Бащата: Този вариант е невъзможен, момчето ми, защото България не разполага с два изтребителя. Имаше точно два, но единият вече го дадохме на украинците!

Всяко по повод
на принос „Честито!“ — от
обич пропито!...

Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...

Беше преди много лета. Август месец и през нощта температурата едва спадна на 27 градуса. Събрали сме се на гости при един познат. Климатикът му повреден и в стаята 35 градуса. Пък ние си пийваме и се сгорещяваме още повече. Накрая домакинът предложи да сваляме ризите и всички се съгласихме. Дамите ...

Душата ти фекална е вода,
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.

Каза ни Пепи как преписвала от „Очерци за българските писатели“. Само дето тя е малка, а ние още по мое ученическо време – трябва да се отбелязва с пр. н.е. – не крадяхме директно. Бяхме се научили като истински професори и доктори на науките да въртим парафрази, да усукваме разни мнения /на Динеков ...

Отвлякоха го привечер.
Градският парк зеленееше, дърветата бяха разцъфнали, майките с деца се бяха прибрали, пенсионерите отдавна висяха по масите пред кафенетата…
И само такива като него бродеха самотно из алеите.
Всъщност, бяха четирима. Минчо Кьопавия си беше избрал розите – чистеше ги и им говор ...

не се кандисва
на любов - че тя сама
така орисва
.........................................................
и още две другоячета: ...

За всеки трезвомислещ човек е ясно, че всъщност войната в Украйна се води не между Русия и Украйна, а между Русия и Запада в лицето на САЩ. В тази война изумява най-напред непоследователността на Русия. Тя опита да приключи всичко с блицкриг, но тук претърпя провал и то не по вина на украинците, а н ...

ТОРМОЗЕНИ
Автор: Лиляна Вуич Томлянович
Ние просто знаем само езика на тялото
на отбраните сетивни събития,
търговската въртележка на времето, ...

Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...

Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...

Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...

Беше преди доста време. Купувам си зимно палто, черно, дълго до земята. Отивам да празнувам Нова Година в заведение, което държаха мои роднини. Празнуваме, веселим се, всичко точно. Тръгвам да се прибирам и...изненада. Вместо моето палто на закачалката виси друго. Вярно същия модел, дълго и черно, н ...

Хората,
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...

Душевен пламък
Не свихме
пътища еднопосочни -
само си кръстосахме реките,
за малко радости до срочност ...

Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...

Меракландисал се бил Вуте на балдазето.
Оно и булката му убава, ама балдазето – по-така. Па и оно, балдазето де, пинизи фрля, демек работата опечена, ама нали е Вуте заврен зет – дома се некой се мота, я булката, я старата, я дедото, не мое насаме да се видат, па оно есен, не е кат да одиш из ливади ...

I.Честта на поетесата (ултрасензационно)
Честта си девствена, за да опази
(а любовта била им уж в подем)-
пред съд изправи го, заради фразата:
"Мома си, ала не съвсем:" ...

Когато усетя, че идва часът ми,
за себе си аз ще заплача,
очи ще затворя, щом тръгна по Пътя...
Ще срещна ли някой след здрача?
И тъмно, и тясно е. Гола и жадна, ...

mn si krasiva bepce
Да бе, знам, че съм красива,
но това е субективно.
Важно е, че съм щастлива
и това не е фиктивно. ...

Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...

С птиците пея весел рефрен
Ела, мое Лято, ела прегърни ме.
И бризът ме гали, на него съм фен.
Ела, мое Лято, ела целуни ме.
Вълните танцуват щастливи до мен. ...

Пее морето забравен рефрен,
вълните танцуват ламбада.
С водарасли се кипрят, брега е зелен,
с воали скалите закачат.
В дънково синьо развели поли ...

Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...