Аз съм твоето момиче, ти си моето море.
Как обичам, как обичам, да си с мен на колене,
да надничам, да се гмуркам в ласкавото ти сърце,
до забрава да танцувам, в теб, обичащо море!
Да усещаш в мен възторга, как те вдига на вълни, ...

Заплакала е момица.
Сълзи мокрят тежка къдрица.
Тейко я на либе не дава!
Душа и гори огън - жарава.

Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...

Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова
взети от живота назаем.
Утрешното светло начало ...

Обичахме да поседнем привечер на ратановите мебели, прегърнати и сгушени един в друг въпреки топлото време....
Париж,...градът на любовта, градът на изкуството,.. градът на...
Спомних си весела случка, която е разказвала колежка на баба... Преди време, не е било така лесно и просто да дойдеш във Фра ...

Минават почти осем месеца, откакто той заминава, преди да подновим комуникацията си. Първият път, когато се чуваме, влагам толкова енергия в това да прикрия вълнението си, че дори не си спомням за какво говорим. Едва когато затварям и поглеждам екрана, на който е изписано, че връзката е продължила п ...

Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...

Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...

намерих те
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних ...

За загубата на себеличност,себе - стойност,за процесът на отчовечване..
За ужасното отегчение от този зловещ,кървав,дивашки спектакъл чийто режисьор не е човек и определено не е Бог.
За реалното конструиране поведението на масите
...................................................................... ...

Проливен дъжд...
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...

Зовът ми полита с надежда,
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...

от заигравка
между двама — с думите —
та до венчавка

„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...

Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...

Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...

Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...

Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...

Реших да обиколя света. Толкова много години стоя в едно забутано градче,сменяйки един сив делник с друг. Монотонно ходене на работа и обратно, без нито ден почивка. Сега знам, че всичко ще свърши. Броени дни или месеци до края.
Дълго пътуване със самолет и съм в Рио де Жанейро. Малък хотел на една ...

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...

Супермилионерът Пешо протегна ръка, взе чашата и закуси с още глътка двадесетгодишно малцово уиски.
Познатият глас откъм екрана отначало го стресна, после се сети, че това е новата му жена, в момента говорителка. Купи й мястото след сватбата и бая се изтърси – конкуренцията от гърдогъзобузести любов ...

Тя го гледаше влюбено и отнесено. Той! Първият мъж в живота й! Единственият мъж в живота й!
Той я гледаше изнадано и с известно презрение. Боже, каква загубенячка! И тоя месец ще трябва да пере чаршафите заради нея… А тая… Ама много задръстена, бе! Пренебрегвана, пренебрегвана – дори в мътните зори ...

- Какво е съвест
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...

Крамолата ще угаси света.

Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...

Обичали са ме
и пак са ме предавали.
Заричали са се,
ала не са оставали.
Събаряли са ме, ...

В онези времена в полуразрушената от войната София беше трудно с квартирите. За радост на семейство Банкови къщата им беше незасегната от англоамериканската авиация;но за съжаление властта беше настанила в нея две семейства от Съветския съюз.Мъжете работеха като съветници към Министерството на вътре ...

студът сковава
същността си сякаш се
себес(м)разява

Затвори очи, помечтай си с мен,
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...

На този, за когото се сещаш,
когато четеш това стихотворение
Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен
да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен
Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита! ...

Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...

Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...

от пролетта към
лятото е преходът
неуловим - но
славеят чрез песента
си го с любов оглася

Вчера, тръгнахме със Арес
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...

Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...

Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...