Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...

Абре, снáхо, мила снáхо,
стáни малко, работи!
Стига сéди, стига лéжи,
стига нóкти си чопли!
Стига, мамо, стига вече, ...

Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...

Записвам си всяка мисъл,
която може да е добра.
Изглежда, че всичко,
което имам, съм аз самият
Малко съм шокиран колко често казвам, ...

На К.
Не ме е страх! И в най-усойната гора,
сред драки и трънаци ще се скита
душата ми. Ще я намеря, ще я избера,
в далечен храм молитва лековита. ...

Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...

Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...

През заскрежения прозоец
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат ...

И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...

Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,
властта безбожна и непоклатима.
Опълчва се срещу Единствения Бог, ...

Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...

Съботата ми е празничен ден. Време бол, работа още повече, няма кога да губя живота си за празни приказки и помисли. Макар да ходя именно него ден в кафенето – час-два за размяна на топли клюки и умни приказки с приятелите.
Но напоследък не ходим. Не, ние можем да се движим, но кафенето си замина. П ...

Няма начин този шум да е добър.
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади. ...

Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...

Е, не, че нещо, но да те помоля,
не може ли на топличко, у нас?
Че ако зиме пиша боса гола,
ще ми излезе сред комшийте глас.
То не че те ме имат за нормална, ...

Отчаял се е много, гледам:
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...

Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...

Различният Живот
Защо „Различният Живот“ или с какво се свързва заглавието и разказът който пиша?
Преживявам труден момент и искам да избягам от напористата действителност. Една от възможностите е да прекарам повече време с наистина стойностни и интелигентни хора а също и да пътувам. Дали по работа ...

Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
Местенето винаги е удобен повод, чо ...

(Изразът е заимстван от нета)
Секи сам си прецЕня
има ли вирОс или нЕма?
Дали е лабораторен дизайн
или е от прилеп, от далечен Китай? ...

1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...

Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана сре ...

Ако си те пожелая в полунощ,
ще ми се сбъднеш ли?
Ще идваш ли, когато е студено,
с присъствие да ме сгрееш?
Ако си те пожелая в полунощ, ...

Марянице! Красавице!
Излез, любе, на видело!
Да ти вида, убавице, белото чело!
Да ти вида очите,.
що греят как нощя звездите! ...

Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алко ...

Аз отново те срещам сега
с очи прекрасни и мили,
Ти си моя красива мечта,
вървим със теб мълчаливи.
Само ти, само ти, само ти ...

Всеки с тайно желание живее
до този миг да доживее -
съдбата да го погали по главата,
в парламента да му шета снагата.
Да го наметне с плащ от слава, ...

Понякога се чудя как издържаш,
нали желанието напира в теб.жена.
Една илюзия за себе си поддържаш,
а тялото ти тръпне, излъчваш тъга.
Красиви очи и хубаво тяло имаш на богиня, ...

Най-обичам съботният ден,.. но не всеки съботен ден, а този преди избори..
Така нареченият '' Ден за размисъл..''
Поне няма да гледам по ТВлицата пледиращи '' Гласувайте за нас''...''Гласувайте за мен...''
'' Ние сме най-добрите...'',...най-обещаващите.
Няма да гледам нахалните журналисти, които кан ...