На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.
В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби ...

Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...

Бронзовата й кожа сякаш сияеше със собствена светлина. На главата си носеше корона от разноцветни пера, перли и злато, от която се спускаха копринени воали с деликатен флорален мотиф, които покриваха рамената й. Кремавият й цвят беше същия като на роклята й с дълбоко деколте, създавайки впечатлениет ...

Днес Мецанчо и Мецанка
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...

Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента - ...

Весел оркестър от блатото
дружно свири шлагери познати,
характерни за животни от водата
и за тези местности от гората.
Вдигат врява в хоров строй ...

Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...

Здравейте,хора!Пиша Ви чрез рими.
Надявам се Стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на ... ...

Хей! Ела! Ще те водя
към моите тъмни блата
със печални върби
и извадени корени,
в брегове с ...

Корабът полита малко бавно,
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови, ...

И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит ...

Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж, ...

В съботата не можах да пия чай в кафенето. Не, пих – ама в друго. Нашето беше затворено. Празно. Без маси и столове…
Фалирало…
Както и няколко магазина по баш главната улица. И по съседните. На едно място – грамадна обява: „Продава се магазин – 94 кв. м.“…
Обяснява ми бивш ученик. Голям алъш-вериш с ...

/Не е разрешен от навъдилите се секс мнозинства и откачалки/
Един смятал, че е масичка с кафеник отгоре, но го прибрали зад меки стени.
Друг изперкал се чувствал жена и поискал останалите нормални да го приемат за такава. Съгласили се.
Трети…
А заразата се прехвърля от хората върху нормалната природа… ...

Стоя и гледам облаците сиви на талази,
как глупаво се мръщят и мълчат
и с тъга откривам прилики омразни
между тях и хората от родния ни кът.
Някога велики войни, с история ...

Нямам ли избор, а?
Потъването- неизбежно
Какво правих досега?
Държах се нежно
Пак болката бавна ...

Кисело е мойто грозде,
кисело, та чак горчиво.
Ако му посегнеш, просто
ей така - и си отиваш.
В него слънцето е скрило ...

Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава четиринадесета
Шумът от течащата вода заглушаваше другите звуци, но макар и слабо, Марта разпозна звука на отваряща се врата и инстинктивно се обърна и замръзна. Под рамката на вратата на банята стоеше Кирил със странна усмивка. Водата продължаваше да тече по голото тяло на млад ...

Без теб опитах да се променя.
Но как променя се душа, кажи ми!
И чувствата, чертите ти любими,
не бих оставил аз в мъглявина.
Това е все едно от светлина ...

БИТКА
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Дълбоко в нощта
сянката на миналото ми
облече мантията на отмъщението ...

Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...

Последната седмица
на септември рухна.
Като мъртво листо
на паважа.
~ ...

Един триъгълник невзрачен - равностранен,
бе вписал в себе си квадрат.
Лежаха върховете на квадрата странно
върху страните на триъгълника чудноват.
Запитах се за центъра му /на квадрата/, Боже, ...

Искам да ти помогна,
искам да си щастлива,
искам да си усмихната,
искам толкова много неща,
и те всичките са с теб. ...

Адриано Челентано - Обезценяване
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Adriano Celentano, Gino Santercole, Luciano Beretta & Vito Pallavicini
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Корабът на любовта пътува
вълните пори в моя сън
към теб ме води всяка струна
и блясъкът попива в път
Аз знам, че няма да потъне ...

Луната сменя своят лик,
ту жълта е и ту червена.
Сякаш роден политик
в поредно обиграна схема.
Когато почне да вали, ...

- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце! ...

Не, не е все още лято,
но не е и вече есен –
през дъжда и Слънце грее,
вятър вие... Често бесен...
... Ей такова смътно време ...