На бяла, мамо,
лястовичка Пѐщера
прилича ми — от
птичи поглед — с прелест, пред
която коленѝча!...

Как ми липсва всъщност тишината
с кучешкия лай и жабокряк.
Песен на щурци с гальовен вятър
да ми дават за живота знак.
Липсва ми магаре да ревтуни ...

Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна, ...

След вторите избори започна преброяването.
Защо ли?
А има ли връзка с третите избори?
И сетне пак ли ще ни броят? Колкото сме останали…
хххх ...

И октомври дойде. Тихо.
И в него спомен за теб е останал.
Прибрала съм го - скрито,
че няма път наобратно за двама.
Понякога тайно надничам ...

на всички Жени минали през Живота ми
с Любов!
От Първият взрив бях създаден
и сам населявах Безкрая
на страст да се скитам отдаден... ...

БЕЛИ МИСЛИ В ТЪМНА НОЩ
Това, което тук си взел,
къде си мислиш, че го носиш?
Отвъд вселенския предел
по-беден си – дори от просяк. ...

di blu
Sanremo 1958
-----------------------------------------------------------------------------
Доменико Модуньо/ Джони Дорели - В синевата, в синьо боядисан
Санремо 1958 ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Докато чаках
твоето завръщане,
и розмаринът, който ...

Аз съм дама пика във твоята колода
Player, и бъди изключително внимателен!
Не мога да чакам на входа,
а поставена на първо място.
Аз съм дама пика. Лоша карта. ...

Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена, която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта, че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си ...

Един плах опит... или, както обичам да казвам, пълна импровизация!

Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...

Шепи нежност, щипка копнежност.
Трохи от усмивка, целувка за вкус,
на кубчета стонове за неизбежност,
замесено под тихите звуци на блус.
Блясък от звездите, лудост от луната ...

Ти отместваш коса зад ухо
и душата ми бързо се свлича.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.
Ти си слагаш червило и грим ...

Йордановден е днес, Бог се яви.
Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.
То помни очакването за освещаване и благослов.
На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.
Да влезеш в храма, свещ да запалиш, ...

През воал от златисти листа
През воал от златисти листа
ме целува с любов есента,
през воал от златисти листа
ми дарява с тъга красота! ...

Не стой
на гроба ми, и не плачи.
Аз не съм там,
склопил очи—
Аз съм хиляда вятъра, които духат, ...

Хубава си ти - жената,
за нежност аз мечтая.
В живота си светлината,
тебе само аз желая!
Любовта е магия, песен, ...

Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася. ...

Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...

Къде се ражда любовта…
дали във миг на съзерцание
от нежен допир на ръка
от топло, чувствено мечтание.
Дали в усмивка или в миг ...

Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...

Вчерашният вестник винаги е стар – прехвърлян от кого ли не, смачкан, последна свежест…
А жената, независимо от възрастта, може да е винаги свежа – въпреки че е мачкана от кого ли не, кога ли не, как ли не…
хххх
Няма чужди деца…
хххх ...

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично, ...

Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска, ...

Днес ще съм до теб
и ти ще си във бяло,
и ще блести в ресниците ти
радостно сълза,
а твоето ухание до мен ще е събрало, ...

Преобърнати пътища,каруци много
Картите скъсани ,прът в колелата
Време заминало в нищото , жалко
Истина смачкана в бой със лъжата
Идеали захвърлени ,ритани,счупени ...

Не мога да повярвам, че си тръгна.
Тръгна си от живота ми.
От града, който изградихме нашата любов,
която я мислехме за вечна и незаменима.
Но уви... ...

В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...

Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...