Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...

ПЪТ БЕЗ ВРЪЩАНЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Неузряла ябълка
под прозореца ми спи.
Няма никой, ...

Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...

Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...

Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте ...

Тази нощ съм различна,
нощ в която възкръсвам,
тази нощ ще обичам,
неочаквано дръзко.
Ще събуждам желания, ...

Додето погледът ми стига
трептят пшеничени вълни.
Зад тях Балкана се издига
до необятни висини.
А слънцето, лъчи простряло, ...

Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината, ...

Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все ...

и като празна
водоноска се една
страна опоска
и си продължават да
я доопустошават

Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...

Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам, ...

Когато търсиш истина, не спирай.
Винаги минава се през смет.
Мръсното разбутвай, не събирай.
Дълбоко е. Желая ти късмет.
Истина на плитко не вирее. ...

Мъдрост и желание
Спомен и копнеж
Съмичък в отчаяние
Любовта... солфеж
Демони шептят, аз на тях крещя ...

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...

Животът ще бъде красив.
Животът ще бъде прекрасен!
Ти ще имаш нови очи -
слепи за всяко нещастие.
Ти ще имаш нова душа- ...

А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хва ...

Нека да крещиш без глас
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...

Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...

Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.
Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и ражда ...

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...

Вълча душа
/Свидна/
Нощта-черна птица с мирис на кръв,
летеше безшумно с вятър в крилете,
сенки се мятаха сякаш бе стръв, ...

"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях ...

Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска, ...

Глава тринадесета
Еди дълго, много дълго стоя в страни от ковчега, като не можеше да откъсне погледа си от Майстора, от лицето на човека, който беше подал ръка на едно случайно момче от улицата, беше станал негов учител, негов приятел, и негов духовен баща. Чичо Владо, който му беше показал неговия ...