Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...

Във съня си името ти нежно ще шептя, над сърцето ми ще властваш вечно.
А на яве силно с глас ще го крещя, към теб отнесох се човечно.
Може би проклятие си ти за мен?
За теб душата си продадох.
Може би от мъка уморен, но никога не те предадох. ...

Малък Сечко февруари,
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка ...

Нюанси на любовта
Посветен на приятелка
Наивна, красива и добра, навремето Поли работеше като библиотекарка в училищна библиотека. Четеше много, тя винаги се бе интересувала от литература и изкуства. Млада и одухотворена, Поли очакваше да срещне любовта – любов като в романите – неземна и красива, к ...

Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.
И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.
Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й об ...

Ако сте трупнали две-три кила отгоре през празничните дни – не бързайте да ги махате.
През 2022 година ще ви потрябват.
хххх
- Отслабнала си. На диета?
- На заплата… ...

Луната се откъсна от небето
и се заби като стрела в морето,
звездите в миг осиротяха,
сълзи-светулки към земята полетяха.
Щастливо влюбено морето засия ...

/песен за Света Маяковски/
От тънка струна
избликва звук.
Дъхът ми руна
от скреж е – тук. ...

> Този, който не може да обича, се нуждае най-много от любов
Голяма мъдрост превърната в клише, не от кой да е, а от хората. Но истината не се интересува, че хората са я превърнали в клише. Тя е там някъде и чака да се сетят за нея
Гледаме хора - държат се лошо с другите; обиждат, мразят, съдят, изв ...

Пороят се изсипа с ярост бясна
и този град уплаши пак до смърт.
Едно дете вървеше с пламък страстен,
в безпътица създаде дух и път.
А в бурята съзря сърце горещо ...

Ето нещо ново от мен.Не съм Ви забравил.

Докоснах тънките воали.
Погледнах в твоите очи.
С коси лицето ми погали.
Прекрасна музика звучи.
Не вярвах, че една целувка, ...

A) Иванчо: Тате, как се нарича твърде шавливата жена?
Бащата: Науйница!
Б) Иванчо: Тате, как се нарича съпруга, чийто мъж не я храни?
Бащата: Вдовица!
В) Бащата: Иванчо, как се нарича онзи, който твърде много чука ? ...

Нощта е мрачно огледало
на хилядите страхове.
Светът остава в черно-бяло.
Изгубил свойте цветове.
Сред сенки тишината проговаря ...

Луната ми се хили като пъпеш
и лицемерно над съня ми бди.
Ах, само ако мога да я пипна –
ще й оскубя всичките звезди!
Направо като агънцата блеят: ...

Духа вятър, дърветата люлее
Сняг вали. Сенки във полумрака,
Даже и есента вече свършва…
Така е с всичко тук на Земята.
После идва Южнякът. ...

Ангели мои бели, зима е вън и стели,
сняг на парцали. Спите ли?
Музика – два-три тона и след антракта гонят,
всички заспали зрители.
Юда записва всичко - молитва, грях свещичка, ...

Легенда за Първото ни лято
на С...
А фантастичното ни: Първо лято
оказа се (за жалост!) и последно –
щом птиците събираха се в ято ...

Лятото на есента
В това пътуване към тебе
светът изглежда по-красив!
В това пътуване към тебе
денят усмихва се щастлив! ...

Хотел Калифорния
/ моя версия, която не е превод/
Пътувам по тъмен, непрогледен път,
колата ми споделя мрачния участък,
нощта разхлажда с топлия си аромат, ...

Протритите ми джинси са на мода
и блузите ми – вече окъсели,
домашният любимец – без порода
мечтите ми – нанякъде поели
и моята любов категорична ...

превод - Ирен Тодорова
В декемврийските бури
топлят наште души
поздравителни думи.
Звън камбанен звучи . ...

© Симеон Пенчев Всички права запазени
Защо замлъкнаха фанфарите?
И сякаш всичко опустя.
Разпръснаха се в миг бунтарите.
Опълчиха се на света. ...

Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на с ...

Вечер като другите.Почти.Трябва да приготви вечеря, да зареди пералнята.
И разбира се да провери контролните на 6- ти”а”. След 34 години учителски стаж и вече над 10 години в пенсия я извикаха да замести болна колежка и трябваше бързо да се адаптира към новите условия на преподаване и изпитване.
В у ...

Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира, ...

Има бракове, които съществуват по навик.
Има бракове, които съществуват просто от сляп инат.
Има бракове, които съществуват заради децата.
Има такива, в които от самото начало не върви.
Има такива, в които на всеки вече му е писнало, и никак даже не иска да върви. ...

Ти си моята слънчева поезия,
отронила се с капка от дъжда.
Моята утринна надежда,
поела по пътя на любовта.
Ти си любимата ми песен - ...

Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...

Брезичката посипваше снега със злато
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена ...

Обичам да милвам страните ти
и да потъвам в кадифените ти устни,
които са полуотворени и очакващи любов.
Да милвам косите ти ухаещи и меки
и въздуха от тях да вдишвам нежен. ...

Животът на Радиолин не вървеше в ред. Ама изобщо! Жив да го ожалиш, ако знаете значението на този израз. Радиолин, който сам себе си наричаше за краткост Ра, нямаше никакво спокойствие от баба си Гладиола и прабаба си Дафинка. Тези двете можеше да кандидатстват за челно място в съвременната Инкизици ...

Тревата грее със зелени струни
и лъч лъка е, а денят си свири,
и пролет слиза, за да ме целуне,
росата пръска утринни сапфири.
Играят цветни чувства ръченица ...

Девета глава
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...