- Муцунка, открих нов сайт, пълно е с блондинки,
като нас!
- Къде го откри?!
- В интернет. Сайт за поезия.
- Хм. Не е за мен. Как се казва? ...

Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...

Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...

ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...

Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...

Равносметката
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...

За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна, ...

Мисъл, от която Толстой би се преобърнал в гроба
Продължение следва
Оригинален текст
Глава 1
Мысль, от которой Толстой ...

/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...

Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...

Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...

Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те с ...

Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта, ...

По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...

ЖЪЛТА ДЮЛЯ – (Dijana Jovanović, B. i H.)
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Край прозореца
жълтата дюля донесе
миризмата на нашето минало. ...

Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...

Теменуги
Сбрани ситни китки
покоряват всички
с дъхав нежен аромат.
Где цъфтите, теменуги? ...

Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...

Кой ваятел листата накипри
със пастели червено-кафяви?
Есента е наметнала дрипи,
като циганка млада се хвали,
на ръката й дрънкат мъниста, ...

от
Адамово
коляно
всичко
е ...

Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...

Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички ...

Каква е таз партомания,
таз политическа пластика?
С политика у нас всеки захвана се, -
като художествена гимнастика.
В тотална сме криза, ...

колчем небето
поглеждат — в душѝте си
него въвеждат
колчем в небето
се взират — в сърцата си ...

Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...