Не следвам никой. Пътят си е мой
и аз вървя спокойно и уверено.
Отсечка права след остър завой,
сякаш се надбягваме със времето.
Дълго скитах по пътища чужди ...

Същата нощ, естествена и шумна като вълна Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава, тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закротува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го и на пода, гъвкава котка, с извит гръб ...

С шепа цветни тебешири
ще нарисувам своята мечта.
По къщите, по тротоарите сиви
ще се усмихнат безброй чудеса!
Ще разцъфне китна градина ...

Седя си аз във Кремъл уморен,
новини валят от фронта нощ и ден.
Току-що разбрах, че съм изгубил моя син,
но имам в плена враг със най-високи чин.
Живея аз във строго себеотрицание, ...

В наситени със сладък сок зърна
и плодове с омайни аромати,
подсказва Бог, че винаги е бил жена,
а мъжете... просто гладни сме примати!

Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца ...

В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...

Не искам да пускам ръката ти!
В миг забравям за всички проблеми,
щом усетя по мен топлината ѝ,
лято стопля ме в зимното време.
Не, не искам да пускам ръката ти - ...

ранено сърце
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...

И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...

Имам усещането, че заразата е измислена от ислямисти – да привикнат жените към фереджето…
хххх
А мъжете с какво?
хххх
Пак се сетих за мечтата си – да живея природосъобразно. По примера на котките – двадесет часа сън, останалото време за ядене и разбиращ умен поглед към околните и околността… ...

Там, през май, в онази тиха пролет,
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост. ...

Акростих
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен... ...

Това ми изплува, когато прочетох в коментара на Мартин трактовката му на приказката за спящата красавица.
Предполагам всички са чели или знаят приказката на братя Грим "Принцесата и жабокът". Интересна приказка. Принцеса трябвало да целуне жабока, за да развали магията и жабокът да се превърне в при ...

(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...

Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.
Трохи от обич, те не са ми нужни, ...

Ще се..
Ще се приютя под крилото ти само за да ме нараниш след това..
Такъв си ти - болка вплетена от копнежи.
Аз съм твоята милост, която иска да те обича, без да ти обещава нищо..
Ще бърша мислено в тишината сълзите ти, ще си представям, че ми отвръщаш със същото.. ...

„Тези клетки, тези тъкани, органи, това тяло и духът в него нямат нищо общо със заобикалящото ги. Дисоциация – тъга.“
Преди години една по-ранна вариация на тази мантра беше метод за концентриране, който разработвах. Предполагам познавате онова състояние на леко, приятно опиянение, в което сетивата ...

Искам да съм птица и да бъда свободна
Но не като онези
Чужди за всички
със съдба мистериозна
Искам един ден да се рея в небосвода ...

Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...

Здрвейте! Сигурно се чудите какво е любовта? Е, аз ще ви отговоря на този въпрос. Всеки ден си мислим, че ще намерим идеалната половинка до нас и никога няма да я загубим. Това е добре,но не мислете, че е точно така.Любовта може да е доста хубаво нещо, но също така и лошо защото ако сте били с човек ...

Нямам сълзи,
за мен плачат моите демони.
Изгубих много,
оставих морето
да ме вземе обратно. ...

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...

За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...

Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...

СЪНЯТ, СЛЕД КОЙТО ТЕ ИЗГУБИХ
Чернее още от нощта
последната съдрана кръпка.
Догаря – бликнала сълза,
елеят, в който се окъпах. ...

Снощи, мойта котка
в тъмното загина!
Тръгна на разходка,
и… така замина!
Злобен пес я сдъвка! ...

на народеца
дариха външни сили
безизходица
................................................
на ...

Преди да започнем този разговор е уместно да се запитаме два фундаментални въпроса, тясно свързани с евтаназията. А именно – какво представлява човешкият живот ? Сбор ли е той от атоми на случаен принцип или има някаква висша цел и значение?
Ако човек е сбор от случайности и се е появил от една калн ...

Отлита лятото
и Райчо се снижава,
и свети някак си
по-полегато.
В сърцата лятната ...

Реквием за Старият кораб...
Вълните подпалени
щом вятър размаха –
платната му алени
във залеза бяха... ...

Каква е тази дивна песен,
която във сърцето ми звъни,
след оня ден, под цъфнал кестен,
когато със целувка ме дари.
Защо така дъхът ми спира ...

Изстържи ме!
До болка ме изстръжи!
Без причина!
Направи си труда!
Като ябълка ...