В летежа ни космополитен
към Глобалното,
разбиваме си катастрофално
Националното.
Традицийо, кураж! - ...

Нещо го дразнеше в дълбокия тежък сън. А и хич не му беше комфортно лежането. Нещо ръбесто го подпираше отстрани, отгоре му пък като че спяха прегърнати пиян слон и преял носорог. И тежаха… Едва пое въздух от тях…
С което автоматично включи мозъка си. Нещо, дразнещо и жена му, и колегите, и познатит ...

Пътуването в близката чужбина винаги ме е вълнувало,защото това в повечето случай не е чужбина,а български земи,заграбени по ирония на съдбата от алчните ни съседи.И така, в началото на месец март се отправяме към Гърция с ансамбъл Гоце Делчев, за да отбележим с българската общност в Солун националн ...

Търся щастието, радостта,
търся любовта и красотата,
не, за тях не стигат вечността,
нощите и дните на земята.
Ако можеше сега в света ...

И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...

Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората, ...

В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях ...

Тези хора са луднали ,,, загледах се в рекламите на ТиАй:
‘Поискайте това, което винаги ВИ е било страх да поискате ...
Изживейте най - страхотните си забранени мечти ...
Радвайте се на живота ,,, Хвърлете поглед в отвъдното ...
Бъдете пълновластни Господари на себе си и НАД другите ... ...

ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга. ...

Коте бяло е заспало,
сгушено под топло одеало.
Спи си сладко и сънува.
Златна рибка във аквариума плува.
Шепне му за страшни океани, ...

''По другите градове и държави не знам как е, но тука е така..''
Арестидис , Атински воин,..3-5 век пр.н.е.
Понеделник до обяд беше нещо като ден за размисъл преди избори...
Всеки разправяше някакви преживявания в събота и неделя,.. един спал непробудно, защото се бил напил още в събота по обяд, дру ...

Мда, мой ред беше, запътих се към градината с пясъчника и ...
...тъкмо да седна до детето, насреща ми с широка усмивка се приближи един мой стар приятел – писател, редактор, продуцент в телевизията ... разпери ръце и се прегърнахме ...
- Ах, стари мой приятелю , стана абсолютно перфектно чудесно , в ...

Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...

Аз вярвам в теб. Сърцето ми икона
със твоя лик рисува в небесата,
че любовта ми чиста е, изконна -
и извор е за тебе от душата.
И невъзможно е да те отроня ...

Мда, мой ред беше, деветото ми чувство отдавна беше посято, разперило листа, порасна и разцъфтя, като в центъра на разкошното венчелистче се мъдреше решението на загадката ...
Запътих се към градината с пясъчника и още с пръв поглед я видях – от врата на детето стърчеше микро нано игла, махнах я и с ...

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...

За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли? ...

Искам да бъдем по-голи,
отколкото
когато сме в леглото
и се навеждам над теб,
и потичат топли, прозрачни капки живот. ...

С дребен шрифт от нежни букви,
по кожата - трепкащи слова,
сърце тупни, гори да не изпусне,
на многоточието живите зрънца.
А после, после завладяващ ритъм, ...

Само за теб изгрява деня,
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...

Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен, ...

Една сълза, скрита под тъмните стъкла на златни очила.
Напомня как държеше моята ръка да не падна в калта.
Здрав и силен съм сега,
но гледам в небето през нощта!
Там някъде си , като звезда. ...

Тук ще стане въпрос за хора, родени в началото на двадесети век или дори в края на деветнадесети, всичките вече покойници, по един или друг начин присъствали в живота ми в най- ранните ми години.
Баба ми имаше две сестри и един брат. Тя беше най- малката от сестрите, брат й – най- малкият от четирим ...

Пепелта от дома ми
не значи,
че имах огнище...

Зад която стоях сякаш няколко века,,
а бяха едва пет минути..
Повтарях си мислено и на глас,
за да не ме боли:
"Аз съм тук. Тук съм. ...