Аз съм зодия Овен,
Благ характер, но непримирим.
Водя битки вдъхновен,
Горя във тях непредвидим.
Дори да искам да си трая, ...

Джон Бънян (1628 – 1688 г.)
Ако се запознаем с личността на Джон Бънян, темите за страданието, любовта към истината и успеха (дефинирани от критериите на Божието царство) съвсем естествено ще изникнат в съзнанието ни. Страданията съпътстват знаменития писател и проповедник през целия му живот. Биогр ...

Рисува Майката Природа…
А аз… между багрите чета.
Две ярки блестящи тела в небесвода…
Между тях - деня сменя нощта.
Два облака бели небето подпрели… ...

Новоросийск е приятен, но доста елементарен като град. Улици, къщи, хора – ако си в Ростов или Симферопол, все тая е. Просто град…
Е, да де – има паметници, има интересни здания, паркове, даже цяла историческа местност. Каквито има и по другите градове. При това по-интересни.
А местността е прослову ...

Още една любов, отнесена в гроба
Продължавам да правя едни и същи грешки
Останал ли е някой, който да повярва?
Просто искам любов, която никога не си отива
Мислех, че имам златно сърце ...

На пръсти във съня ми влизаш
Дори не зная кой си...
Прегръщаш ме
въздушно, нежно...
Целуваш ме, за първи път, ...

Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...

НАШИТЕ ДНИ НА ПОЕЗИЯТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Има много неща да се кажат
за тези дни и години, в които
живеем, които напълно безшумно се плъзгат ...

Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...

- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...

Тайнството любов
Любов, която всеки път различна
живее в моята душа –
ту силна, бурна, страстна, непривична,
ту мила, нежна и добра. ...

Той, животът, е филм –
трагичен понякога,
препълнен с тръни
и камъни остри.
Режисьори, ...

Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв, ...

Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...

Не съм светица
Не съм светица, няма и да стана,
докато хапя щом ме наранят
и не обръщам другата си буза,
ако едната подло зашлевят. ...

Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях... ...

(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи ...

О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...

Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш, ...

Вечност
Нощта целува нежно върховете.
Прегръща мракът топлата земя.
Сред хиляди звезди самотно свети
бледа уморената луна. ...

Пръсти на пролет небето събират,
после го плисват на гъсти вълни,
всяко дърво е разцъфнала лира,
в стих ароматен животът кълни,
в светлозелени мечти се изкъпва, ...

Не искам да умра сам
Не искам да живея изоставен
Отказвам да пусна това,
защото душата ми се разби
Не искам да те уведомявам, ...

Срещата с Таничка беше страхотна!
Аз като струна пред нея изопнат,
малко комичен, дори непохватен,
но и доволен, че няма обрати,
гледах как истински тя се зарадва. ...

това е едно много мъртво око на прозорец
гледа черно и пусто
към тънеща в сумрачност улица
поизлющени дървени рамки закачат простора
пускат бримки ...

Зорка – жената на партийния остана с годините бездетна. Като мома тя беше хубаво и незлобливо момиче, но в многодетното семейство... Баща ѝ имаше две слабости:въпреки това, жена му Дена му донесе зестра от стотина декара земя, но той искаше да забогатее бързо и в пияно състояние заложи нивите...
Зор ...

Самотен съм и няма взора
надежда да взре... ни позора,
нито хора като хора,
може истината да прозре
Самотен съм, но не както ...

10.
Вместо да се изясняват, нещата като че ли се усложняваха, помисли си Френцов. Проведе кратък разговор с Игор, от който установи, че Ралица е бивша годеница на Димитър, която пристигнала на сватбата да поздрави младоженците. Елисавета много се ядосала на съпруга си, но бързо се разбрало, че Ралиц ...

Из Модерни приказки
Стая 7-5-8-1
Астрално измерение. Духовно отделение.
Двете сестри тичаха през коридорите на лечебното заведение. Беше пълна лудница. Влизайки в Астралната болницата първо преминаха през Емоционалното отделение, а след него попаднаха в Душевното. Души на хора тичаха на ляво и на дя ...

Животът е само подарък от Бога, но всеки подарък си има цена, тъй както всяка грешка носи тревога, събужда в човека инстинкт за беда. В свят като този на война и мир, на тежест и лекота, на жестокост и милосърдие, на възходи и падения, оцеляването е трудно, защото животът е просто една хубава грешка ...

Код – „Безверие”
Не трябваше да идваш помежду ни –
моя безпомощност да те убия.
Ще трябва да ни заличат тайфуни
и най-накрая щях да те открия. ...

Господи, колко си хубава, отдадена на топлите капки летяща вода! Обожавам, когато нахалната ми мисъл се материализирана в гореща, водна капка и набрала енергията на мъжкото ми пожелаване се разпръсвам на микроскопични пръски, при сблъска с жадните ти коси! Обожавам, как молекулите ми отново се събир ...

Събуди ме със тиха усмивка -
може в седем, може към осем.
Промъкни се под мойта завивка -
гъделичкай нозете ми боси.
По гърба ми рисувай със пръсти - ...

Ааа, ето къде сте били женската част от ''четворката ''...Маргарита и Райя , щастливо усмихнати в костюмите,... Дали наистина бяха приятелки , който си споделяха женските тайни за момчета или вече ползувам календар за цикъла си...или просто си споделяха това , което трябваше да се споделя , а другот ...

В мрака някой ме попита:
"Мила, ти защо не спиш?
Болка някаква изпитваш
и за нещо пак тъжиш?
Няма кой да те прегърне, ...

Семейството за мен е всичко. Когато бях дете, то беше моята основа. Даваше ми сила в най-тежките моменти, насърчаваше ме да не спирам и да се боря. Семейството е това, което вярва в теб безусловно, без нужда от обяснения. То ти дава тази сила да вървиш по пътя, стои до теб винаги и държи ръката ти п ...

Гдето съм Аз,
там е Светът!

Бих написал стих, ала не мога
да опиша твоята душа.
Как се пише със запален огън?
Как се пише с истинска дъга?
Всичко е перфектно и по много, ...