Глава 1
Съдбоносна среща
В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тез ...

Към теб вървя. Понякога пропадам
от блянове и сънища увлечен.
Ти си онзи хоризонт далечен,
изменчив, ала сладък... Продължавам.
С любовта си упорита страдам, ...

Ако въобще бъде чут,
всеки вик е окончателен.
Отпадат колебанията
дали да се отдели от гласа,
за да се превърне в смисъл. ...

Извива стръмната пътека
под хладна сянка от дървета.
От рано будна е гората,
а слънчев лъч блести в листата.
И в утрото кълвачът чука, ...

Глава 30. Мертвая эпоха.
Ученики вошли в оранжевую пустоту, солнце давно поменяло волну сплошного излучения, землю обогревала обуза немеркнущих суток. Плавающие рассеяния зеркал, установленные на луне, плавили облака, преображая небо в постоянно прозрачную бурю. Не видно ни одного человека, только н ...

Небето ни е граница
Сърцето ми е свито.
Нарамваш свойта раница...
Прегръщаме се тихо
Изчаквам те да свиеш ...

Ти си много хубаво момиче,
прекрасно като кокиче.
Мисля за тебе ден и нощ
и животът се превръща във разкош!
Павлина се казваш ...

Ще бъда сън на сънищата несънуван.
Последен сън на ветровете в падина.
Едно изгубено в безветрие хвърчило
с алцхаймер за височина.
Ще бъда просто себе си - незнаен ...

Мъгливо утро, празен град
Денят започва отначало
И своите стъпки правя пак
Оглеждайки се като в огледало
Сърцето нежно ми нашепва ...

Глава 3, част 2
... но защо не мога да съм кучка
- Какво?
Ейд беше шокиран от изказването й.
- Имам предвид, че е извънбрачен. Може би това е и причината никога да не се ожени за майка ми. ...

И плуват облаци в небето -
огромни бели катедрали,
загубвайки се там, където
да идем вечно сме мечтали.
И гонят се вълнѝ в морето ...

Мъничко човече странно
през гората ходи бавно.
Шапката му - гугла цяла,
а пък кожата му - бяла.
Малко на войник прилича, ...

Локдаун
Маски. Каски. И противогаз.
Коридор зелен. Вечерен час.
Ресторанти, барове? Сакън!
Никакво излизане на вън! ...

Една слънчева неделя преди две години баща ми отвори вратата на нашата стая и ни каза:
- Деца днес времето е пекрасно, искате ли да ходим на къмпинг?
Ние с батко разбира се винаги сме готови за приключения почнахме да викаме:
- Ура, ура, да искаме.
Бързо станахме приготвихме багажа, а майка на бързо ...

Нека да е пролет –
цъфнала и мила,
от сърце се молим,
дай ни Боже сила,
дай ни Боже радост, ...

Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...

Що за въпрос ще възкликнат мнозина. Естествено, че е полезно. Модерният човек не пропуска да си тегли поне един душ всекидневно, за да се хигиенизира, както и за да се балансира електростатично. Но опитните планинари сред вас вероятно знаят, че връщайки се от планината се усещат по особен начин, сяк ...

What if
There is no heaven
and no hell?
What if
hell is here? ...

На сцената излизам! Играя.
Превъплащявам се в роля
взривявам публиката с героя мой.
Годините минават безвъзвратно
в мен остава частица от тях. ...

А мракът е толкова плътен
и така неусетно увлича
всеки творчески дух, всеки скитник безпътен
и лъжовно ти шепне ,,Обичам те!".
Могъщи са сенките черни! ...

Червите се от кумова срама
като гледате простата човешка драма,
но народът пак не ви е мил,
затова казвам ви:Честит първи април!
Лъжете го, аз зная, ...

„Пролетта ти отива!”... ... ...
Сънувам ли?!
„Пролетта ти отива!” –
вятърът донася твоите думи...
с аромат на вишнев цвят... ...

Станах рано и щях да се бръсна,
не пяна, а кетчуп от тубата пръсна,
децата засмени, вдигнах глава –
Беше Първи април, господа...
Изнервено бързах – обувки, сако, ...

От всички пандемии - някогашни,
сегашни,
всегдашни -
най-страшна,
неизличима ...

Светове прегръщат се във вихър...
И Минало, и Бъдеще едно са,
и страшна буря е със рев на тигър,
Фортуна неизбежно се ядоса.
През времена препусках аз, до тук. ...

Спотаената истина е като голям камък, който носим в раница на гърба си. Не се вижда, но ни тежи.

Той спазваше стриктно диетите и плановете за отслабване. При което добави 15 килограма…
хххх
Избухнал пожар в град Пожарево. Запалила се пожарната. Пожарникарите реагирали бързо – пристигнали само след два часа. Под непрекъснатите им грижи всичко изгоряло.
За разчистването на старите стради и техник ...

Минаха десетки години от живота ми. Преодолях какви ли не препятствия – махалата, студентски години, казарма, брак, учителски труд, Чернобил, демокрацията…
И оцелях!
С което понякога се гордея. Обаче – като гледам какво се стоварва върху внуците ми, че и по-страшно иде… Как ще се справят?
През после ...

Почувствам ли се без любов и сам,
и изгревът, и залезът са тихи,
и дни, и нощи все изглеждат лихи -
аз тръгвам пак да търся твоя храм.
И пътят ми е дълъг, все натам - ...

Посветено!!!
Приятелю, днес честваш Юбилей,
присъда ли е той, или награда?
Не ми разказвай друже, не, недей!
Бутилката е пътят ти към Ада. ...

Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...

Човече, отесня ми тоя свят
и ризата на сивите райета.
Тук спящите красавици не спят,
а принц е онзи, дето плаща сметката.
Загубих си обувката на Юг, ...

Дитрих Бонхьофер (1906 – 1945 г.)
„Това е краят. За мен животът започва.“ Така звучат последните думи на Дитрих Бонхьофер, които той изрича към другарите си в лагера на смъртта Флосенбург. Младият богослов умира само месец преди края на Втората световна война и три седмици преди смъртта на Хитлер – ...

Замръкваме,
неосъзнали смисъла.
Не знаем накъде извежда краят.
И нямаме представа точно колко часа
отделят ни от зазоряване. ...

В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...

Нощ е, пак. И недей да говориш.
Още дума и ще те намразя."
Деница Гарелова
Не говоря, не моля, не прося.
Щом не виждаш, значи ме няма. ...

две халки — една
съдба — една любов — една
жизневезба