Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...

Отпивам и последна глътка,
но не минава тази болка.
Не умира тази тръпка,
аз още искам да си моя!
Но уви ти все далеч си, ...

ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този ...

Небето е надвесило гърди,
готови да изскочат изпод облак,
със който някой кротко го зави,
преди да го напусне в тайна доба,
след като в кървав залезен чаршаф ...

- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...

Нима можеха те да познаят
копнежа ми по това
Гарван вътрешностите ми да разкъсва
вплел вечното си слово, като досаден
спътник. ...

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена, стара, дървена пощенска кутия. Проядена съм от дървояди. Фурнирът ми е огънат и изпочупен на места. Ключалката ми е ръждясала, а плексигласът на табелката ми е напукан. А навремето...
Навремето бях нова и лъскава. Миришех на дърво отв ...

Отивай си!Че нищо не остана
от тъй наречената ни "Любов ".
Отивай си!Че аз съм жива рана,
а ти палачът-зъл, немилостив.
Отивай си!Че вече нямам нищо- ...

Вдигнала към устните си чаша
знам,от нищо се не плаша.
Винаги съм изправяла ръст
срещу всяка омраза и мъст.
Макар и трудно,но съм побеждавала, ...

Всяка страница чета внимателно
от твоята книга, Живот!
Не прескачам, търся съзнателно
в теб отговор на всеки въпрос.
Прелиствам… Предимно е проза. ...

обич — духовност —
непрѐходност — прелест —
сърце и чутовност
прѐнепреходно̀ст —
любов и живец — и ...

Есенна импресия...
Със черните ята́ на птици разтревожени
летят и спомени за тържества отложени...
А неуютно дребен дъжд вали и ще издави
на други хоризонти мъглявите представи... ...

Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица ...

Добринище е сбрало
пищността от доброта
изцяло!...

Играете с живота на хората. С чувствата, страховете и болките им. Подхвърляте ги сякаш са една от онези играчки, които намаляват стреса. А дали ви е забавно?...
Това е въпрос с известен отговор.
Забавлявате се, харесва ви да употребите човек морално, физически... Решавате, че искате нова играчка и з ...

Кипящи сънища -
разтопено сребро е основата.
На розите тръните са ми любими:
ухаят на луна,
желана е кръвта щом ...

Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай. ...

кой иска да играе с мен
на гоненица и криеница,
попита смъртта.
аз, отвърна котката скитник.
нямам нищо за губене, ...

Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците ...

Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата ...

"Брат, на власт ме върни,
помогни, от теб имам нужда,
ГЕРБ на турците са верни,
раята на теб не е чужда.
На Румелия бях аз валия, ...

Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...

Ода за калинката
-Хей, калинке, где така
си запърхала с крилца?
-Ами там, към банкомата,
щото дават днес заплата. ...

i love animals so much
even those i cannot touch
i can sit in the garden for hours
observing bugs and trees and flowers
one day the Earth will be so green, ...

С гладко избръснато свежо лице,
галя ефирно по кожата нежна,
събуждам пеперуди в жадно телце,
събирам, раздавам сласт неизбежна.
Мъничко сласт за дясното рамо, ...

Споменът за дните предстои.
Зная – времената ще са други.
Топлината ще се изпари,
ще израстат в тревите теменуги.
Тревите ще са твоите коси, ...

Отмина вече двадесети век
Пораснах с още някой ден
И уж съм вече зрял човек
Пък се държа, като незрял гамен.
Уж трябва, като зрял човек ...

Жалi, жалi, як гострi леза в серцi,
Спотворенi земля i небо, ...небо,
В якому смерть бiжить по чорнiй стежцi,
Протоптанiй гарматами до тебе…
Де вчора мрii – дii бойовiї, ...

Когато си отидеш ...
сълзите ми
навярно ще са топли
и някак тихи,
уморени от беззвучие. ...

Той ме прозря. Прочете като книга.
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда ...

Дните ти ще са по-хубави без мен.
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...

Предателите никой не ги харесва.
Преди всички, тези които са предадени.
Слугите на Дявола погнусяват всите около себе си.
Защо ли?
Ние сме християнска страна от 865 година. ...

Да ти покажа слабостта си.
Да ти покажа и страстта си.
И другата силна горяща у мен.
И трите едно сме.
Живеем неспирно. ...

Заслушана в стъпките на нощта,
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка, ...

На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта. ...

Ще те изплача
до последна капка,
ще те изпея
до последна нота,
нека после ...

Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...