Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...

Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...

Синеока реката поглежда
към брега - нецелуван жених
и надолу, надолу отвежда
бистър спомен за извора тих.
Своят блян за семейство и дом, ...

Остани тази нощ и ела там, където те чакам-
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време! ...

Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...

Нося те в себе си.
В раменете, в косите,
в малкото си пръстче,
в очите...
Искам да те задържа- ...

Обичай ме по-бурно от морето.
Сънувай ме безпаметно като стихия.
И тайно в нощите ми се промъквай,
във сънищата ми, като магия.
Опивай ме със погледа си алчен, ...

по стихове на Хр. Смирненски

Имам топличка жилетка,
баба вчера я оплете.
Мека вълна - тънка плетка,
дълга, дълга до нозете.
А на нея най - отпред ...

Не ще си първа, ни последна.
Ще бъдеш вечната жена.
Ти с красотата пъстроцветна
не ще си първа, ни последна.
Чрез теб душата ми прогледна, ...

Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш иск ...

Момче красиво,
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака... ...

Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...

Не е нощ, а е черна дантела,
на звезди, не - златисти цветя
или черно лале, нежно вплело
аромат сред тревите в мечта.
Не е нощ, а изящно пиано ...

За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...

Жалко, че не се познаваш
и живееш като роб,
с всичко се съобразяваш,
в своя плитък, тъжен гроб.
Времето ти е броено, ...

трудът на Кирил
и Методий звездно към
възходи води

Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна, ...

Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...

Честит празник!!!
Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв – спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветявал с присъствието си всяка чалгатека до след полунощ, ...

Страдаме,
падаме,
пропадаме...
Бягаме -
От дивотията. ...

VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания. ...

Кирил и Методий
Ако сте над нас вий братя Кирил и Методий,
в нашите дни тежки, изпълнени с мъка и тъга.
Да, вашето слово и преди и днес нас води,
но има жалост и мъка понякога в нашите слова. ...

Изгрява слънце и денят отново
пръска с радост празнични лъчи.
Благоомайно българското слово
в поезия и с музика звучи.
Камбаните от всеки храм звънят ...

Ръкопляскане,аплодисменти...
овации,хъс...смях истеричен
пронизващо сух,вятър хроничен
кашлица ,смут и бездимен барут.
Пресъда болен,луд за боклук. ...

/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...

Ќе ти дојдам ненајавена
како судбина
што неизбежно те чека.
Ќе ти се вратам
како стара навика ...

J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...

Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава, ...

Нощ по сенокосно време
Еле́но мо́ме,Еле́но
не га́зи се́но зеле́но...
Народна песен
Косачите се връщат уморени – ...

сърце боли те
чрез сълзѝте — стекли се
и неизтрити

Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...