Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора, ...

Адриано Челентано - Времето си минава
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Toto Cutugno (Salvatore Cutugno), Cristiano Minellono & Luca Mori
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Когато стените станат повече от бариерите /може би/ е време да си тръгнеш от представлението. Отказът не е непременно нежелание. Да проявиш наивност в илюзността на ставащото поставяйки на изпитание принципите си, е слабост. Казват, че човек надделява слабостите си, като преодолява своите зависимост ...

Сълзите горчиви, сега преглътни.
И нашите спомени ти забрави.
Сега всичко свърши, уби го с лъжа.
И бавно затри, наш'та обща мечта.
Не вярвам аз вече във тебе сега. ...

Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...

Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...

Ако съм облечена в червено
ако пред мен се появиш.
Каква за теб ще бъда,
с какво ще ме сравниш.
На дявола ли ще приличам, ...

Когато във един град, във една държава
всеки те прескача, всеки- подминава.
Когато си безсилен и безумно уморен,
когато ти омръзне в този град студен
да бъдеш поредният проблем- омърсен и подменен. ...

На Зиги и Габи
Хем глупаво... Хем, банално запознанство.
В автобуса.
Видях очите ѝ... Влюбих се!!!
Прекрасни кафяви очи с малки златни точици. ...

Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...

На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...

Кървавочервеният залез се разля
в душата ми
и залязоха
спомени,
изгреви, ...

ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...

На жена ми
Няма как денят ти да пропусна.
Семеен празник толкова години.
Тортата отново ще е вкусна
и без подарък няма как да мине. ...

- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...

От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...

Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...

Виждам бъдещето в пъстрия ти ирис,
събрал във цвета си земя и море.
Със тебе съм утро, надежда и изгрев,
и диша в сърцето ефирен копнеж.
Гръд до гръд и създаваме дом. ...

Поеми под звънци,
Що любов твоя късаха и погреби светци,
Що вяра в теб фалшива извисиха,
Туй, що било непростимо у теб възродиха...
И ти се превърна в дявол клет ...

Бих искал пак да се завърна
във оня стар далечен град,
да мога времето да върна,
и пак да се почувствам млад.
Навярно вече съм различен ...

Радувам се и тъгувам
С враг врагувам, с брат братувам,
с добър човек благо ми е, другарувам.
Сутрин рано по изгрев станувам,
богу се покланям и името му споменувам. ...

Да си свием гнездо, там сред скалите,
далече от вятър, от дъжд и от глъч.
Над приспивният шум на вълните
да ни буди слънцето... с първия лъч.
Да си свием гнездо, там сред скалите, ...

Огледало
ме отвя към
младостта ми...
Огледалце,
Още чакам ...

Първоизвор
е творбата! —
Преводите ѝ —
събратя,
ѝ се срутват ...

ДЕ ДА МОЖЕХ…
Безумно ми се ще да мога
без много шум и без тревога –
като мистичния Хайям –
на Виночерпеца да дам ...

Денят събира свежи аромати
и прави ореоли на минути,
в потоците от цветни листопади
танцува късно слънце и се чуди
дали лъчите му са още меки, ...

Чевръстка
си говореше
с любов
на преждата,
плетейки, ...

Остави тези тежки прокоби,
не припомняй отровни слова,
не излизай по късните доби,
аз по каменен друм не вървя.
И защото не липсвам на другите, ...

Нежността е цвете,
уви, увяхва лесно,
за теб твори поета,
душа към теб е честна.
Както слънцето изгрява ...

Забравям да ти кажа:"Мила!".
Забравяш да ми кажеш:"Мили!".
Навярно нямам сила,
навярно нямаш сили.
Забравям да ти кажа:"Скъпа!". ...

Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...

Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки ...

Лятото бавно,
бавно отлита,
когато си тръгва
погубва копнежи...
Студената есен ...

Гонец судьбы, посланец мести
Сквозь камни выпустил росток,
И облаков десант небесный
Ползёт зловеще на Восток
Ветра сошлись в тайфун и рыщут ...

Земя благáта,
същински Рай.
Народец - шепа,
беди безкрай.
Съдба нелепа. ...

Глава 42. Юнкер Милашка.
*Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, ког ...