За теб
За теб са тези сребърни звезди,
ако не стигат, ще ти дам луната,
цветя и слънце, морските вълни
и щастието цяло на земята! ...

Влязох късно в детската градина.
Баба беше мойта забавачка.
Изпитът за вход дали ще мина
и с децата как ще слея крачки?
Вкъщи беше хубаво, защото ...

Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...

Безспир заваляха Персеидите
и разкъсаха мрака по нишките
на ефирната риза на въздуха...
Сякаш галопираха в тъмното
буйни бели коне ...

Виц: Жена притичва към фотограф на брега на морето и моли за помощ, мъжът й се дави. Той отказва: „Свърши ми батерията“…
О, времена…
Преди двайсетина години обяснението беше „Свърших лентата“…
хххх
Казват, че ако сънуваш някого – той мисли за теб… Не очаквах, Анджелина, не очаквах… ...

Обичах неделния ден,.. от рано не е толкова топличко, няма още досадни мухи,..
носи се ухание на мляно кафе...
В такива недели се потапям из магазинчетата на Манастираки, зеейки по разнообразието на туристическите сувенири,.. по групичките чуждестранни туристи, предимно японци, които като рояк пчели ...

И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири, ...

Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...

Егоистът е сляп, безразличен
към всичко, що не го касае,
затова само от себе си е обичан,
всеки от него бяга, за него нехае.
Егоистът само себе си признава, ...

Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката. ...

243. В Кана в дома на Сузана. Видът, държанието и гласът на Исус. Спор относно обладанието.
В къщата в Кана празненството за идването на Исус е малко по-малко тържествено от сватбата с чудото. Няма ги свирачите, няма ги поканените, къщата не е нагиздена с цветя и зелени клони, няма ги масите за мног ...

Жо Дасен - Индианско лято
MUZIKA>>>

Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...

Ще си отида тихо, ясно, доброволно
и всичко ще е тъй доволно,
ще си отида, назад не ще погледна
ще се изпари осанката ми бледна.
Ще си отида без подкана, ...

Преглътнете егото си...
Моля ви...! Изстреляни думи!
А толкова много боли...!
И така съжалявам,
че не виждате - ...

Било ранна лятна утрин. Горският въздух бил свеж, наситен с аромата на уханни цветя и трева. Зайо-Байо излязъл на терасата да пийне ароматно кафе. На устните му греела усмивка. Очертавал се хубав летен ден. В далечината чул викове и крясъци. Скоро пред очите му се разкрила невероятна гледка. Тези дн ...

Така ми се гали по кожата нежна,
с пръстчета, устни, длани, лице,
зърната да будя към страст неизбежна
и пулса си да сливам с твоето сърце!

Мъжът се събуди призори и застана до тясното прозорче на стаята си в бащината къща. Погледна нагоре, където чукарите се губеха в сутрешната мъгла и зачака изгрева. По острите зъбери пробяга сребърно-розова ивица, върховете лумнаха в пурпурни пламъци, после всичко потъна в злато и слънцето бавно и ве ...

Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...

Перо ти подарих от обич чиста,
да пишеш чудно, да си вдъхновена,
да грееш като Слънцето лъчиста,
да бъдеш като ангел откровена.
Перо ти подарих, да чувстваш зов ...

Едно дете,
заченато с любов,
стои под дървото
на родословието
и узрява в утробата ...

Какъв изумителен дебатен прогрес!
Тая "Булонка" - опърничава,
с лая си оглушителен
от председателската трибуна, -
тъй духовете възбуни, ...

...Запрокинув голову, лежать
На траве, что как шелка тонка,
И никак словами не поймать
облака...
Окунаться в мира простоту, ...

Ще ме срещаш навсякъде. Или просто ще вярваш в това.
Ще откриваш, от моите думи, по зрънце у себе си
и ще виждаш в очите на румено свежа зора
моя поглед и моите мисли - объркващи ребуси.
Аз преминах така, както лятно игрива вълнá ...

в една страна е
свободата срината
и прокълна̀та

От няколко дена сеньор Джовани Бочели и сеньорита Марчела летуваха на морето. Бяха си наели малка, уютна виличка, кацнала на скалите , високо над синьо-зелените води . Гъста борова горичка обгръщаше и криеше в ласки това тяхно гнездо на любовта. Единствено сребристите чайки бяха виждали преплетените ...

На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...

Жегааа, .. ама Атинска жега...
Гърдеста синоптичка, сякаш да подчертае горещината, се фръцка по екрана,
само по нещо, знам ли го как точно се казва, но се виждаха само едни тънички презрамчички и
нещо отдолу за прикритие,.. така де това дето има мляко за бебетата,.. тя показваше плюс 43 градуса по Ц ...

Снима си "човекът" полицай
момичето нещастно от протеста.
Гаврата с хора сякаш няма край -
такава е реалността безчестна.
Добитък ли сме, или хора? ...

Медитация
Ти винаги присъстваш в част от мен
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен. ...

Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб. ...

Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...

Не, не, Марче – в тая жега трябва диета. И то сериозна диета. Приятелки сме и ти признавам честно. Ето – аз вчера закусих съвсем семпло. Направих си бухтички. Малки, вкусни, леко мазни… И се сдържах – изядох само десет… С пудра захар, разбира се…
Трябваше да се огранича, защото мъжът ми омете остана ...