Понякога съм във филм
на пропуснати желания.
Понякога съм във влака
на несбъднати мечтания.
Няма нищо специално ...

I fly in river of astral homeostasis,
Lost among wings of raven flight -
Catharsis through lycanthropy phases -
Macabre howl in the veil of night.
Under the cold and distant glare ...

Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...

Малко ми е хикс...
Ще кажат как съвсем съм се отместил...
с фокуси и мокуси безцелни,
с взрив и лозунг-манифести...
Малко ми е хикс... ...

Та-та-та-та! Та-та-та-та!
Как настойчиво чука на вратата съдбата!
А там,седнал до пианото старо,
завил се в студа с одеало
беден,прегърбен,отхвърлен, ...

Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...

Врабче
Под стрехата
от небето
долетя
врабчето. ...

Златна есен
С листата разпиляно злато
коси закичила е есента
и споменът за топло лято
поддържа във сърцата радостта. ...

Скъпа сестричка
Мила сестричка,
скъпа, добричка,
идваш със полет,
донасяш ни пролет. ...

Огнището обича
гаснещия пламък.
Когато в стаята
се стича мракът
и сенките ни ...

Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...

Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...

Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти, ...

Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, бе ...

Усетих как ухаеш
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...

1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло. ...

Приятел
Отиде си приятелю, няма те вече,
болката на всички ни е голяма.
Ти беше добър баща, дядо, бе Човек,
с ценностите твой от миналия век! ...

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятърът за помощта му, ...

Имах сън чудесен, приятен -
че ще бъдат хората щастливи,
че ще настане период златен,
че ще има само дела красиви,
че усмивки ще греят на лица, ...

Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...

- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...

Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици. ...

Чудесата случват се понякога,
изпълнени с любов и малки стъпки,
Чудесата случват се понякога,
Изскачайки от глупави заблуди,
Приказни вълшебства има на света, ...

Ти не си единственият,
а пък аз за теб съм една от многото.
Не ти е до мен мястото…
Пък и аз отдавна научих своето.
Не можеш да ме спасиш от самота, ...

Си го знам јас моето лето
и молитвата на селаните за дожд
и поезијата што ги владее
сите притоки и реки.
Си ги знам јас ...

Зрънце от пясък в дланта си държа.
Нищо и никаква песъчинка
от вековна скала и вятър родена.
От онези , които създават
брегове на море, на река, ...

Многоточие
Не вярвам, че смъртта
е на Живота точка.
Творецът обеща
на чистите отсрочка! ...

Тихо, тихо...! Слушай
как земята се върти...
нощта се сменя с утро,
животът се събужда,
милват клоните лъчи ... ...

Онзи ден си мислех за своя собствен упадък
Рано е да се предавам
Но твърде много време се търся
под дърво и камък
Може би като си мисля колко всъщност животът е безсмислен ...

Джейкъб Даниел ДеШейзър (1912 – 2008 г.)
Животът на Джейкъб Даниел ДеШейзър е живо свидетелство за Христос, дълго след като бившия подофицер от военно въздушните сили на САЩ за последно затваря очи през 2008 г. Общественият интерес към ДеШейзър е изключително голям след края на Втората световна войн ...