ВСЕКИДНЕВНИ ОЧАКВАНИЯ
Автор: Ристо Ячев, Македония
В моята нарушена сянка
уморено записвам времето.
Все по-често губя дъха ...

Аз вярвах и бях тъй нахъсен
да грабна "кълбото" в ръце.
Животът нелеп и навъсен
ме стъпка с крак и лице.
Какво ли не бях му дарил, ...

Недей, недей да плачеш, Майко!
Виж! Камъкът е цял,
отпред са римските войници,
но Той, но Той не е в тъмáта!
Недей да плачеш, Майко! ...

Усеща добротата в теб душата,
от твоя зов сърцето ми тупти.
Не може мисълта ми без мечтата...
Усеща добротата в теб душата.
Обичат се Небето и Земята, ...

Сутрин – вестник, кафе. Малко грим.
Две къдрици и дрехите строги.
Принцът лъже, че той е един.
Пепеляшка се учи на “Сбогом”.
Приказки с недовършен финал. ...

Когато те познава светлината,
не си загубил време на земята,
отмерваш с равни крачки епизода
на дългия си път към ешафода.
Косите, достолепно посребрели, ...

Когато бях, когато бях дете
по - синьо беше синьото небе.
Когато бях, когато бях дете
тревата, тревата бе до колене.
Когато бях, когато бях дете, ...

Сине, толкоз си блед,
плащеницата тъй ти отива!
А ръцете ти - цели от лед
радостта ни от Пасха изтриват.
Сине, зиме няма за всички елеци. ...

„Чук, чук, яйчице
имаш ли си сърчице...“
Песничка една звучи
нежно в моите уши,
чак от детството дошла, ...

Като скъпа брошка, върху дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.
Хич не ми отива да съм кротка – ...

Една майка имала двама сина – единият умен, другият женен…
хххх
Внимавайте с правописа: тАпир или тЪпир. Разликата е в интелекта им…
хххх
Абе, някой да знае какво стана със звателния падеж? Кой, кога, как го отмени? Та чуваме нелепите, груби и куцащи обръщения: „Иван“, „Петър“, „Стоян“? /При това вс ...

От боядисано до боядисано яйце
има разлика от земята до небето,
от композиция на влак до звезден рой,
от нещо модно до стих в музей,
от дънди до кокошка носачка ...

В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...

Истината е, че се възприемах като дете на града. До момента, в който се наложи да отидем в близкото, разположено в равнината село. Двамата със съпругата ми трябваше да се погрижим за къщата, животните и разни зеленчуци в дома на родителите й. Дотогава бях виждал плодовете и зеленчуците единствено по ...

Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...

Уморих се!
С юмруци стени да разбивам.
До кръв да удрям,
а после да гледам,
как кръвта по тях се съсирва. ...

Стихче мънинко
oт дядо Събинко
за всички деца
червили яйца.
На малка полянка ...

Отреден
Зная, ние не сме предишните
зрялостта ми казва, че сме други!
Обичта ми пак остана същата -
докосвам те с най - милите си думи! ...

Ден и нощ - в гората,
носи се мълвата,
гарванът Гаврил –
навсякъде е бил.
С поглед – важен, важен ...

Вятърът ечи, завихря се и пак слиза надолу,
хладно се спира
пред птичите песни и глухо след миг
надолу се свлича.
Слънцето, рязко, и то захладняло ...

Това е един от онези моменти - искаш нещо да изречеш, а то,нещото, се е свило в гърдите ти, наежило се - боде те и не излиза. Това са те, тъжните моменти... навън слънце грее, топло, а отвътре само мараня и всичко сякаш всеки миг ще пламне. Минава времето без бъдеще и настояще, само миналото го бута ...

Първо тялото ми събуди,
тялото ми иска да обича,
чудна приказка му разкажи,
във която любовта е всичко.
Първо тялото ми събуди, ...

.
Изминаха около пет десетилетия, през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.
Едни бяха свързани с релефа на Земята, други - с необикновени, загадъчни звуци,които излизаха от недрата й,а трети - с промените в анатомията на живата материя. Появиха се неизвестни бо ...

Когато те срещнах в лазура небесен,
ти беше богиня с жарава душа,
сърцето ми чувах как пееше песен,
но влюбих се в тебе, а не в песента.
Косите ти златни рисуваха нежно, ...

Козунак със захар
Непозната варварка попадна в моя дом.
От светлата страна Великден ни погледна.
От чужденец до гост, нарамен с потайности,
разтоварихме с нейните и свойте безразличия. ...

Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.
За прошка , Боже, как да те помоля? ...

Овцете си избираха водач,
но само вълци бяха кандидати.
От ранно утро чак до късен здрач
се точеха във стадото дебатите.
Песовете в стадото мълчаха, ...

Има ли теглилки за най-важните неща?
За истина и съвест, чест и достойнство?
Не премерим ли до грам изсулени слова,
зъзнем и мръзнем и под вълнена завивка?
Често зад име нашумяло и прославено ...

Наркотиците нямат лица, сърца и души и не могат да говорят. Обикновено се превъплъщават в прозрачните или невзрачни образи на мълчаливи, пресметливи гости в разбити и привидно погубени човешки животи, възприели с всяко свое разнебитено сетиво поглъщащата тъмнина и перманентния ужас като напълно норм ...

Вкъщи седя.
А ти си на работа.
Тихо е вътре.
С желанието да избягам-излизам навън без посока.
Бягайки от чувствата си към теб, ...

Стоим на летището с поглед унесен
и бавно дъждовните капки броим.
Високо жужи самолетната песен.
Стоим и мълчим.
Вие летите, стоманени птици ...