Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...

Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...

За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...

Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...

Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...

Ginga
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Гая, Маргерита Викарио & Франческа Микелин - Тласък
(превод от италиански език и португалски език)
------------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...

Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...

Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...

Ах, защо ли се ожених!
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...

Властта е страшен опиат,
а хората са наркомани.
Готови са за тоя свят
да си нанасят даже рани.
Тя тегли, дърпа ги напред, ...

Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...

Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...

Скок - подскок сиво зайче!
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.

Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...

Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...

Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и м ...

Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...

Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...

Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...

С потоци от пороци потъвам в град словесен.
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така вял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...

Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...

Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...

Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...

Христо Смирненски
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца! ...

Когато някой, някъде се влюби в нещо
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...

Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...

Поезия като проза
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. ...

Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се..
С викове и рев до Бога,
с неистови молби, сълзи
за пет минути изгоряха в клада ...