Не ми пиши. Не заслужавам.
С желанията прекалих.
Самият аз не си прощавам.
Не ми пиши. Не заслужавам.
Не знам, дали да се надявам. ...

Бясна съм ти! Не знам на кого най-вече! На онази дъртофелница, дето ти е изровила телефона и ти се е обадила ли; на втората ти жена ли, че е търпяла в 20-годишния си брак откровеното ти кръшкане; на себе си ли, че ти повярвах, че всичко друго в живота ти било само секс, а аз съм била Любовта с главн ...

Не ще удавиш дните в чаша.
В твойто вино няма мъдрост.
От дъното на най- дълбоката ти жажда
извират само озлобление и жлъчност.
Изпи и мен със своя алкохол. ...

И пак се връщам в онзи ден,
във който в мен почувствах нещо.
Превъртам времето назад
и спомен не е натъжен,
а истински копнеж, свещен - ...

Любов и стих - самото съвършенство!
Поезия и Обич във едно -
Духът изпълва се изцяло със блаженство,
а въздухът е от кристали и сребро...
Това е съчетание най-свято - ...

Той: (на глас) Здравей! Как си?
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш? ...

Любов като зора разлиства
рубинени лъчисти арки,
сърдечната река е чиста,
а чувствата са риби ярки,
а чувствата са птици бели, ...

Тънката липа
навлича жълта роба
с мотив на пчели.
Бисерна река
бродира синя риза, ...

Not your trophy 🏆❌
Chorus:
Nobody shoots birds in cages
The high-flying ones with widely spread
wings are always the favorite target 🎯 ...

С тези мисли се запътих обратно към кабинета. В коридора се беше подредила спретната опашка и хората чинно си чакаха реда. Вратата беше отворена. Явно вече се приемаха жалбите. Дочух гласа на Глухарьов от вътре:
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...

В материала си "Нови признаци за делимост":
https://otkrovenia.com/bg/proza/novi-priznaci-za-delimost
ви изложих как да намирате признаци за делимост на едно нечетно число К, което не окончава на 5. Ключова роля в тези признаци играе едно ключово число X /простете ми играта на думи/, което намирате ...

Ще те помня красива жена
и ще тичам на изток от мрака.
Ще напиша от радост творба:
„На живота душата тиктака“.
Ще обичам очите ти аз ...

ТВОЕТО ИМЕ
Автор: Ристо Ячев, Македония
1.
Цяла нощ
се опитвам да шепна твоето име. ...

В този материал ще стане дума за това как да познаем дали едно цяло положително число се дели на друго цяло положително число, което е нечетно и не окончава на 5, без да осъществяваме процеса на деление.
И така, нека имаме едно предварително избрано цяло положително число N и едно друго положително ...

За миналото няма да говоря.
За настоящето - о, то се знае.
За бъдещето аз ще се отворя.
За миналото няма да говоря.
Сърцето ми за идното мечтае. ...

Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Е ...

С нозе, яхнали Пътя,
яздим бавно,
а пък с главите,
докосващи Космоса,
препускаме лудо ...

Снежен човек ще правим със мама
с морков,шапка, уста и очички.
Но, ето че пак стана драма.
Забравих да си сложа ръкавички.
Вече съм с екипировка подходяща. ...

На майка
Светът не е място за къща.
Светът е място за вълнá,
която се разгръща и поглъща
всички пътища обратно към домá. ...

Мечта
Не можах да ти кажа нежни думи,
че си ми бряг и пристан - любов от море,
че можех да премина морето през бури
и на брега да изпиша едно червено сърце! ...

Сега ще се размине бурята.
И без това в сърцето ми е същото.
Потискам я, ала ме дави лудост,
презрява и примира бъдещето.
Сега е още прясно. Като рана е. ...

Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...

Да гледаш небето тогава,когато
луната зад облак поглежда свенливо,
когато щурците през топлото лято
надсвирват се в нощи красиви.
Да слушаш гората как вечер запява, ...

Колко е малък човекът?
Има-няма, някакви грамове.
А знаеш ли колко е силен човек?
Няколко грама, по-здрави от стомана,
от сабя дамаскина по-яки, закалени ...

Къде ли, щастие, си ти,
кацни на моето рамо!
Дали душата ми ще полети,
или илюзия е туй само?
Дали ерген ще си остана, ...

Любима!
Не разбирам, аз, днешните любови!
Ни сърце влагат, ни се борят.
Лъжят, мамят се.... Отрови!
Връзките им, с хиляди.. отвори! ...

Спи ми, чедо мое мило,
мое злато, моя сила.
Мама теб, ще пази мило,
мама твоя е закрила.
Баба Меца вече спи, ...

Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...

Аз дълго се сбогувах, затова
снегът от билото успя да слезе,
а слънцето лъчите закова
в щастливия разцъфнал кестен.
И вместо като тъжната върба ...

Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...

Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят, ...

С възторга детски в очите
сред завладяващата тишина,
един до друг с теб вървиме
по свежа утринна роса.
И виждам как красива си и млада, ...

Джон Оуен (1616 – 1683 г.)
Върху образа на Джон Оуен бавно, но сигурно се спуска мъглата на забравата – написаното от него не е особено популярно днес; за личния му живот се знае много малко, и изглежда този факт няма изгледи скоро да се промени; нито един от дневниците на Оуен не е запазен, достигн ...

Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...

Вторачени сме двете
във една посока.
Тя с почуда,
че прекрачвам нейното владение.
Настръхва и облъчва ...

В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...

В очите на една жена,
прочетох някаква тъга...
Сълзи и болка...
Някаква объркана усмивка...
Навън бе ден прекрасен! ...

Виновната 🧙🏻‍♀️
Едно, две, три
Вещицата днес ще изгори
Четири, пет, шест
Трупа ще го изяде някой пес ...

Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...

Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...