Ти и Аз сме стих,
симфония от рими,
нежен поглед - вопъл тих,
обичам те Любов - гушни ме!

Зная мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра!
Често те боли от тази обич! ...

Митичен Бог или обожествен човек, мистика или езотерика, легенда или истина базираща се върху факти и артефакти..всичко това ни вълнува и днес, така както ни впечатляват мелодичността на песните, танците и хората, ритъма и орнаментиката на българският фолклор!
Украшенията ( т. нар. орнаментиката ) в ...

Мрачни чувства обзели душата ти,
Та какво се крие в нея?
Покажи ми
Болката,
Разочарованието, ...

Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите м ...

Да изживея този град по собствен начин,
да го погледна като влюбен, като странник,
да го пребродя като път на щастието,
да го почувствам като светъл празник.
Да мога да се будя, да заспивам ...

Глава 4
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...

За Момчетата от групата
Свиря и съм на път да ти призная,
че минавам на директно оспорване.
Не съм на тон под пряк контрол,
но си меря и натеглям жиците. /2/ ...

Чувствам те! Другото е,, вятър,,.
Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!
И ако сега не е лято, ще взема дните от нашет ...

Постопли се времето, отпуснаха '' мерките '', гледам '' четниците '' насядали около нашата бесетка пред блока, мълчат и погледите им се реят в синевата...
- К'во сте се омърлушили такива бе,.. сякаш се чудите на хилядато колко е полувината,... ами те хората го измислили преди нас или 10 или двете ну ...

Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...

Иванчо: Тате, ако има нови избори, ще се появи ли нова партия?
Бащата: Разбира се, момчето ми.
Иванчо: А как ще се казва?
Бащата: Изправи се! Чалгари - вън!

Wanderers Nachtlied
Johann Wolfgang von Goethe
Над смълчаните хълми –
покой,
по върхарите всъде – ...

Днес видях облак с образа на вълк. И се замислих – дали облакът е с образа на вълк без причина? Дали облаците просто ей така приемат форми на познати на човека неща? Едното възможно обяснение е, че човекът просто има склонност да вижда нещо, което го няма, да си въобразява. Но друго възможно обяснен ...

И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...

Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи, ...

Проповедта на планината е онова послание на Исус към народа, което с право свързваме със сърцевината на Христовото учение. Там на планината Господ представя стандарта на Новия Завет и разкрива, че този стандарт е по-висок от старозаветните изисквания. Там на планината Учителят дава посока за живота ...

"Времето е наше!" -
докато туй скандирахме,
демократ - апашите
вече го приватизирваха.

Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята, ...

Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...

Бързите влакове спират ли някъде
и ако спират, как бързат?
Колко е нужно и тях да ги чакаме?
Бавните, кой ги задържа?
Като японска акита на гарата ...

За живота много знае,
мечтите си избира
и пред нищо за тях се не спира
Съветник добър е
и умело хората изслушва, ...

Имаш ли прясна водица
моя игрива сърничке?
Имаш ли пълна луница,
моя любима сестричке?
Имаш ли, имаш сестрице ...

Днес, нашата бедна държава
си... Има такъв народ.
Да вдигне байряка тогава
и пусне тоягата в ход.
През някоя слънчева сутрин ...

Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...

Во долината
видов неоседлани коњи
со сребен сјај на гривите
и со двоглед го доближив
растојанието ...

Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг, ...

Нощта прекършва тънко тяло,
в един безумен лунен танц,
покрит на тъмното с воала,
градът заспива в звезден блян.
Угасват най подир прозорците ...

И аз понякога съм смешен.
И аз понякога мълча.
Дори понякога съм грешен
и често другите гълча.
С деня се боря неутешно ...

Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...

Флиртува вятърът с цветчета
и дървета,
обгръща ги със топъл дъх,
играе сам хоро.
И сетне - ...

Влюбеният месец
/ Приказка /
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка ...

Гора в зелено как се плиска
и Бог усещам близо, искам,
най-чисти думи да изпиша,
че само в Бог раста и дишам
на вяра въздуха омаен, ...

Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни... ...

Усмивка си. Желана и красива.
Разпалваща пожари загасени,
разтапяща и тръпките във мене,
дано поне за малко си щастлива.
Гласът ти...Тембърът, смехът ти - ...

Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен, ...

Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?
Поглъщам неизбежното и времето е спряло. ...

Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...

Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...