Откъсна се от мене част,
буквално!
Отряза се, брутално!
Какво приготвя ни живота,
едва ли някой знае ...

Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...

Перфектното ти тяло наблюдавам.
О, как блестиш! Ох, как ухаеш!
В момента просто оглупявам,
но ти си супер, ти го знаеш...
Подмамваш ме със стайлинг бляскав. ...

Нявга родих се
не помня кога,
за спомени мои
трябват слова...
Много умора ...

Нощта облечена във черна рокля,
елегантно седнала, на каменния бряг...
с вълнѝ, разпуснали коси на воля,
си шепнат тайни в непрогледен мрак.
Легенда за четиридесет девойки, ...

Глава 13 от Първото послание на апостол Павел до коринтяните е известна още и като „Химн на любовта“. Написаното в нея е толкова красиво и възвишено, че понякога забравяме какво е неговото практично приложение в ежедневието ни. Любовта е представена по такъв небесно чист и завладяващ начин, че ни е ...

Във офиса,
с костюмче спретнато
си се явил
С костюмче по последна мода -
сакенцето възтесничко, ...

Да, третата дума е съвсем излишна, но нали си падам “Drama Queen” и не се сдържах… Почти съм сигурна, че мога да завихря такова цунами от емоционални изблици и жертвени слова, че неусетно и съвсем естествено да изглежда на мястото си тази ми ти крайно негативна, наслоена с обреченост думичка. Не беш ...

Кой крещи и кой ми шепне?
Сякаш може в мен да трепне.
Развали се отначало.
Черно гледам. Пак е бяло.

В окъсаната мантия на нощта,
разбиват се бездомни мечтите,
скиталници в среднощната роса,
заслепяват призори очите.
От небето се спусна светлина ...

Едно, две, три, ....
глутница бездомни псета,
като хората в зори
тръгнали са по шосето.
Гледат с очи присвити, ...

Много опитни мишки живеят (с години, а някои – и цял живот) с идеята, че са котки... с битуващата/царуваща фиксидея в черепчето им, че имат правото (дадено им свише) да командват „армия“ от опитни мишки!

При нея бе почукала скръбта.
Надеждата ѝ виза не получи.
Защо да обяснявам под черта -
не бе кармичен този частен случай.
И мракът продължи да я слепи, ...

Червено
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...

Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък, ...

КАКВО СИ ТИ...
Красимир Трифонов
Какво си ти? Най-страстната поема?
На римите ми влюбения свят...
И стихове от нежност сътворени. ...

Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...

Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...

Странно промъкваща
Силно докосваща
Връхлитаща
Недоумяващо как
Изригваща Любов! ...

Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си... ...

Аз единствен съм за теб, помни.
Аз ще съм в съня и сърцето ти дори.
Аз за теб ще бъда този. който ще показва любовта не с юмруци а със рози.
Аз за теб ще бъда принцът, не жабок.
Аз за теб любима бих опълчил се на Бог. ...

Мъглата майска много ми хартиса,
от сивото се скривам в сладко лято,
денят ме гледа – млад и нестъписан
и хуква с мен, смехът ни е награда.
Рисуваме небе на точки златни, ...

Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. ...

Има ли някой,
от мене да вземе,
мъката тежка,
от сърцето разбито.
Излъгах го, Боже, ...

/ В памет на родителите ми /
.
Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .
- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха а ...

Пълзяло си в гората
охлювче рогато.
Мечтало си в поляната с тревата
да иде да попасе,
че спомен имало в главата ...

България, земята на велики, горди, смели синове,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България,която Райна Княгиня,
Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна
бял олтар сътвори,тази земя силна, непокорна, горда ...

Започваме от средата ...
Самото начало е на https://otkrovenia.com/bg/proza/novata-az-nachaloto
P.S. Jonn, ако не си се отегчил от това, което си прочел до тук – да кажа гордо аз накрай – Mia+Лиа писаха около 5 часа безспир, ама дано да си е струвало това писане. Надявам се да не съм досадила. Тия д ...

Обичам те
Обичам те до небесата,
до най-красивите звезди,
до утрото и до зората,
до слънчевите летни дни! ...

Напиши ми писмо от което да блика
чрез мастилени знаци, обичта ти към мен.
Да ухае на пролет и горска иглика,
да превърне тъгата в безоблачен ден.
Започни със "Здравей" и човече с усмивка. ...

Една целувка
времето скъсява
в часовника от
пясъчните мигове.

Обичам розите в градината,
защото ги поливам с мечтите си
и ягодите, узрели от магията
на слънчевия лъч, роден в очите ми.
Обичам черешите в градината, ...

Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал. ...

Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...

За спомените
(опит за лирично есе)
Щом вятър откъм спомените клати
във паметта ми „белите петна“
и във амнезията образи познати ...

Лека нощ, моя обич добра!
Плъзва хлад изпод тънката риза.
Тази вечер не пиша писма.
Надалече умът ми, пречистен,
се превръща във друмник желан; ...

Някога, преди много,
много години...
Във гъстата трева...
отнесена от бурен вятър,
попаднала муха... ...

VIII. Влюбени птици летят
Бърза Полина в гората зелена,
изворче срещна с водица студена.
Сянка му хвърлят високите буки...
Две гургулици в дъбравата гукат. ...