И капе от небето тиха скръб
Възкръснала в прозрачни капки.
А лято синьо ти обръща гръб,
Заспивайки с вълните гладки.
"Мой ред е." - смигна ми Октомври ...

„Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка, ...

Разкриха ме!Натрупал кредити в офшорна зона:
реших срама си с вещи адвокати да прикрия!
Закупих преса,телевизии и глашатай с два мегафона,
за да докажа, че нямам нищо общо със ония,
гдето не плащат данъци!Не движа с яхта елегантна! ...

Закъснялото завръщане...
на Светлата памет на Майка ми
Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Скитане ли ми омръзна?... ...

Не ще потъне корабът ми, знам...
че сътворих го с искрени мечти.
Той плава в океани и лети
във небесата, и излъчва плам.
Пътува неотклонно все натам, ...

Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих. ...

Настана вечер, тоест моят час.
Шишето ми е пълно със ракия.
Пържолата цвърчи във свойта мас.
Салата има. Значи пак ще пия.
Цените се покачват, но какво ...

През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...

Иванчо: Тате, Радев ще се справи ли с галопиращите цени?
Бащата: Разбира се, сине. И още как!
Иванчо: А как по-точно?
Бащата: Като удвои заплатата си!

Наднича през рамо звезда,
живота крив и земен да види,
да даде с очи светлина във нощта,
където свършват човешките дири.
Малка си още, но добре си дошла, ...

Первая, Белая, и Всея. глава 39
Полуевропа и полумифы Булгака.
*«Отряд шумно передвигается вдоль пологого берега, издалека виден окутанный гневом, закалённый ошарашенной пылью ураган. Движется отряд смело, и смелее не бывает, мог бы идти тише, но громко рушится непорядок. На сто метров от кромки вод ...

Харесва ми,
да ми се случваш,
на сън,
на яве
и в астрала. ...

БАН разработва нов вид ваксина, която ще се прилага във вид на кИбапчИта. Оказа се, че единственото безплатно нещо, в което българинът вярва, са безплатните предизборни кебапчета. Надяваме се с новата ваксина еРекторатът най-накрая да пристъпи към масова ваксинация!
И с глава, и без глава - важното ...

В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат, ...

За някои проклета си била,
всяко живо същество само с присъствието
си би почернила,
много си се била променила.
Неразумна злоба от тебе бликала ...

Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората.
Разкажи ми каква си била през годините минали – ...

Толкова бонбони не обичам,
колкото обичам шоколади,
саралии видя ли, дотичвам,
сладък внук съм, казва често дядо.
Баниците с ябълки и с тиква ...

Не знам как те загубих,
живях в буден сън,
загърнат в заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян, ...

Под полата на Цецка се криел Борисов!
Тъй Радев… на битка го кани!
А Бойко, с усмивка баджанак му приписа!
Набързо… добре го “нахрани”.
Със мъже - генерали - днес се гордеем! ...

Спазваме дистанцията , та даже дистанция и половина, и пак вечния спор
кое, защо и как, събрани в кварталната беседка...
- По правилно е да се казва ваксинация.. - настоявах аз
- Не си прав - запъва се Митьо Горския - Правилното е имунизация
Взехме да чепкаме корена на думите... ...

Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...

Срещал ли си Лудостта си? Поглеждал ли си я в очите? Тя поглеждала ли е през твоите?
Аз познавам своята много добре. Държа я на окови и каишка в килера на душичката. Не дълбоко в мазето, не. Чувам я как крещи, реве, ръмжи, най-много вечер, но напоследък едва ме изчаква да си изпия кафето и започва д ...

ПРАЗНА СТАЯ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Спускам завесите от коприна
и се крия
от любопитните облаци; ...

Любовта ни винаги ще оцелява
за мен ти си маяк края океана.
Караш ме да съм щастлива като в Рая
да съм твоята нежна дива, да пламтя.
Думи нежни нижат се към мен. ...

Тревожа се за теб, любов,
ти идваш винаги гореща, страстна,
а често случва се да охладнееш след това
и постепенно да угасваш.
Тревожа се за теб, любов, ...

В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита, ...

И както винаги не ще сдържа
словата си щом аз те видя в миг.
Така си хубава - ах, този лик
разпалва чудно цялата душа!
И нежността сега не е лъжа. ...

На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.
В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби ...

Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...

Бронзовата й кожа сякаш сияеше със собствена светлина. На главата си носеше корона от разноцветни пера, перли и злато, от която се спускаха копринени воали с деликатен флорален мотиф, които покриваха рамената й. Кремавият й цвят беше същия като на роклята й с дълбоко деколте, създавайки впечатлениет ...

Днес Мецанчо и Мецанка
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...

Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента - ...

Весел оркестър от блатото
дружно свири шлагери познати,
характерни за животни от водата
и за тези местности от гората.
Вдигат врява в хоров строй ...

Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...