Всички мъже сме еднакви - примати.
Драпаме си мишниците.
Е*е ни се винаги.
Искаме мусака и да пърдим на воля.
Лъжем наляво - надясно. ...

Наслушах се на мълчание…
Научих се да ми говориш наум.
Мълчеше с моето страдание.
Говорех със тебе… насън.
В очите ти думите неми прочитах, ...

Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...

Всичко започна с китайска намеса,
вирус убийствен създаден с цел -
да наплаши народа, да забави прогреса,
да изпита на надеждата крайния предел.
Медиите подклаждат напрежение излишно, ...

Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...

Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, но никога не бях сънувала сън със светофари и то така ярки, че да не мога да определя с какви цветове светят. За нас ли светеха? Или просто преминавахме от едно състояние в друго, носейки се по вълнит ...

Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...

Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи ...

Зимна нощ, тишина и плясък -
веслото пронизва вълната...
Въздишка, стон, последен тласък -
вятърът опъна платната....

1. Как се казва жената на комшията?
(комшийка)
2. Колко крака има човекът?
(зависи колко е пил)
3. Защо народът казва, че жена се избира лесно: само бъркаш в торбата със змии, която и да хванеш, все е змия? ...

Какво е животът и какво смъртта?
За какво е времето между тях?
За какво е любовта и за какво песента?
За какво е радостта и болката?
Отговора, приятелю мой, за всичко това ...

През девет планини и пак обратно
при тебе се завръщам. Нося дар.
За тебе този път аз многократно
ще извървя с неугасима жар.
Примигващо лицето ми поглеждаш, ...

На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...

Морето не тъжи, морето не плаче,
то събира душите ни, изтерзани за щастие.
***
Морето не е шепичка сълзи,
дори не е на облак огледало. ...

Не знам кой ден е... Главоболието е толкова силно, че сякаш някой удря с чук слепоочията ми, а от лекарствата устата ми постоянно пресъхва. Слънцето се опитва да се прокрадне през пролука в плътните пердета.
Мама отваря внимателно вратата на стаята и оставя някаква храна на нощното ми шкафче. Не отв ...

Да забравиш - колко труден глагол е,
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...

– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...

По-мил, добър не бих могла да срещна.
Дори след милиарди часове.
Дори да се раздават като вещи
мъже след милиони векове.
Дори да ги направят от ефира. ...

Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...

Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда! ...

… - И така, дъще, кого избираш?
Тя отново ги огледа. В хола се бяха събрали всички, които се считаха за важни и влиятелни роднини – родителите й, двама чичовци, три лели, пет чинки, трима сваковци, любовникът на вуйна й, двете любовници на вуйчото, дори съжителката на дядо й поклащаше задрямала глав ...

Ти дебнеш подло, винаги в засада
и чакаш да изгубя някак сили,
да падна в бездна и да се отчая,
вина да ме полази с пръсти гнили,
да ме разяждат болка и омраза ...

Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...

Туй е вече война!
Няма място за обич!
Само "Кой по-по-най"
фойерверк с гръцки огън.
Ако трябва, с глава ...

Желая те отново и отново.
Какви са тези ненаситни сили?
И тялото е винаги готово,
опънало до крайност всички жили.
И всеки нерв загрява, ускори ли ...

Когато изгубил си надежда
и пред кръстопът стоиш,
точно в този буреносен момент,
в себе си повярвай
и нови крила здраво закрепи си, ...

Заснежен, силуетът
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...

Под покрива на сламена къщурка,
в сакарско село аз съм се родил
и в песента на мамината хурка
на щастието дните съм открил.
Земята родна давала ми сила, ...

Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,
брадясал с мисли, лазя към върха.
Закърмен съм с гласа на ветровете, ...

Пак с нетърпение чакам неделята.
Дядо ми каза, че с тях ще ме вземат.
Щели да ходят със Мери на село.
Категорично признавам и смело
аз, че откакто е влязъл в живота ми, ...

Луната нощем люби се с морето,
вълните страстно тичат към брега.
Прегръща нежно във екстаз небето
притихналата, тръпнеща земя!
Вятърът целува тишината, ...

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...

Хавай...
(хавайска приказка)
Океанът се синее
разлюлян във вечерта,
а Жена в червено рее ...