Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да ...

"Закъснял дъжд"
1. Куплет
Твоето малко кимване,
придружено със смях, беше лъжа.
И онзи облак, който ми обеща, ...

Дете и аз съм бил,
в люлката съм гукал.
Държал съм мама будна
на стаята във зрака.
Дете и аз съм бил, ...

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...

По време на паДНемия
отдавам се на размишления,
че ми се губи мисълта -
реалност, сън, мечта,
илюзия и паралелен свят - ...

В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...

Изгнанието винаги се асоциира с отдалечеността от дома. Това може да е по принуда или по собствено желание. Всеки има правото да търси щастието си, където сметне за добре, но понякога изборът да го търсим извън дома е с висока цена. Това е като присъда, която сами сме произнесли над себе си. Но няма ...

Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...

Терзание ме мъчи,
с постоянството на плевел.
Че младостта ми приключи,
под знака да съм зрител.
Един пустинен театър, ...

За обичта граници няма.
Никога не може да бъде преобразувана
и изчислена с мерни единици.
Доста често хората използват сравнения,
за да опишат обичта, която изпитват, ...

Да вярваш
Да обичаш е значи да вярваш,
това е най-важното в любовта.
Вярата и надеждата,две чувства
усеща го,чувства го и любимата жена. ...

Готов ли си...
да продължиш,
отвъд простора
на Сърце...
не оставяй ...

Снощи, на Радомир, за пореден път изтървах „Кюстендилеца“. На гарата имах среща с един „търговец“ на „контрабандни“ цигари. Не съм пушач, но веднъж-дваж купувам по няколко стека за жената и балдъзата. Та въпросният господин с цигарите ми се обади, че ще закъснее. Нямах избор, извадих си от чантата е ...

Тези Макета смотани
са царе на измишльотините.
С една само Буква притурена
Историята ни Средновековна наведнъж прекатуриха:
Самият наш Самуил - цар на-Д ...

Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...

Човекът свободен се ражда,
но в окови е, когато е голям,
но не смее той да се обажда,
че помисля си:"Трябва аз да ям."
Само който е на власт или е богат ...

Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен.
Разказвай ми, за песен на щурче, ...

ПО "ВАЗОВСКИ" ИСКАМ!
Искам е тъй, по Вазовски да се помина,
а,имам много да кажа преди да замина!
Мръсотия душевна,омраза,завист, Флашменто,
за съдържанието на живота...имам full Аrgomento? ...

Липсваш ми
като детско хвърчило,
откраднато
от немирния вятър,
в онзи цветен миг , ...

Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...

Една душа си нося за товар–
уж двайсет грама, а пък ме прегърбва.
Дали защото е ненужен дар,
дали защото аз не съм ѝ първата?
Особено тежи на дълъг път, ...

На вълците хвърли ме без причина.
Когато се съмняваш... прогони ме.
В далечен край самичък ще замина
и пак ще шепна светлото ти име.
Със всичко друго, мила, ме наказвай. ...

Понякога искам да ме няма,
като молив от хартия да се затрие.
Да изчезна, да прелетя като птица,
като есен да се изпаря.
Като всяко откъснато цвете да изсъхна. ...

Какво са дивите пчели,
защо са?
Не казва учения,
няма ред.
Погубват се, ...

Кръчма. На масата до самотния пияч се тръшва познат.
- Ох, лесна е твоята – въздъхва той по нашенски.
Обаче оня е напушен и подмята:
- Тя пък твоята много трудна… Който поиска – все му дава. Преди малко замина някъде с комшията Пешо…
хххх ...

Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...

Влаковата композиция не чака
спомените от загубен бряг.
Лебеди под ирисова стряха
чакат вятър с мирис на довиждане,
докато в запушен коридор ...

Дисидентът е човек, който във време на налагане на абсурди от страна на управляващия елит, не е оставил съвестта си да заспи. Дисидентът може да изглежда непоколебим и суров, но понякога е самотен, защото макар всички да искат свобода, не са много хората, които са готови да платят цена за нея. А дис ...

ОБАДЍ СЕ, ЛЮБОВ
Текст: Венета Арахангелова
Музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойчо Иванов
Обадѝ се, Любов, за да знам, че те има! ...

Дали вятърът търси посока?
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...

Изгревът е розов кит,
кацнал на небето.
Призори денят е сит,
от мечтите – свети.
Гледам цялото море ...

Далеч остана времето безгрижно
и младост волна с леките крила.
И корабчето бяло, книжно,
поело курс по тихата река.
Далеч от родна къщата, двора ...

Не искам нищо!
Разбираш ли?
Нищо.
Освен тишината на моя покой.
Освен краткия стон на закъсняла въздишка, ...

Добре дошла отново
Не те очаквах. Влез! Добре дошла!
Радвам се, че ти не ме забрави!
Защо ли идваш тук при мен сега?
И спомените при кого остави? ...

Бях нявга, мъничко дете,
Обичах да ловя муслони,
и търсих ги, къде ли не,
всред храсти и дървесни клони,
и щом намирах, мислих тъй, ...