Бездиханни пръсти лежат на рояла
като птици преплели се в мрежа
от клавишите стон се издава
уморени от тъжните мисли
и дивият полет на птиците - пръсти ...

Когато целият свят започне да те третира по този начин и ти забравиш напълно кой или коя беше..
"Здравейте, аз мога да бъда най-вярната, изпълнителна и добра машина, която ще имате някога. Нищо, че кървя, че и аз имам сърце, душа и може би мъничко неизтръгнат все още разум.." Всички можете да разчит ...

И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. /Тъй и стана./
Първа книга Моисеева. Битие.
Бергмо, Свят Гама, 1947 г.
– Трябва да оставиш инструкции на наследниците си как да се грижат за Часовника. Устните родови предания са хубаво нещо, но ни трябват по-солидни и подробни указа ...

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...

С Трендафилка се запознахме на рожденния ден на Жоро, работехме с още двама българи на една изложбена зала..
Успявах винаги да потуша някакво недоволство или недоразумение спрямо организаторите, или вътре между нас , кой по-вече работил,.. по-знае гръцки или Атина
, особенно на две-три бири след раб ...

Понякога обичам да оставам сама със себе си. Сипвам си чаша вино, паля цигара и пускам мислите си на паша. А те като овце, хем много, хем и неориентирани. Блъскат се из стените, бутат се в прозорците и блеят. Ама как блеят само... Направо ще ми се пръсне главата от толкова шум. Поне да блееха в една ...

Когато вятъра довее топлина на огън,
Когато слеят се във танц на любовта,
Тогава слънцето изгрява в моято душа,
А погледа ти нежен дава ми крила.
Когато те докосна трепва моето сърце, ...

Сутрин рано,
бос по росната трева,
искам само
свеж букет да набера,
за да мога ...

От черните зеници на нощта
се ронеха сълзите й – звездици,
полепваха по лунната трева
и трепкаха като криле на птици.
Една жена, във болката сама, ...

Промяната не идва от небето,
а от усилията на вас самите.
Или ще отиваме в небитието,
или злото вие ще победите!
Ако чувство за отговорност имате, ...

Така да ме обичаш - разпиляна,
като море нахвърляно на лист хартия.
Като мечта с години премълчавана,
неизживяна и за малко недостигната.
Така да ме обичаш - чак до синьото ...

В едни очи четеш, като по книга
как преминава целия живот -
от тях тъга, или искра извира
написана по листите с любов!
Търкулват се понякога сълзи ...

Искам да избягам.
Но няма къде.
Искам да отида на край света,
да съм спокойна и добре.
Искам сърцето си да държа в шепи ...

When I look in the mirror
There is something that I see
The eyes of a demon
Staring back at me
There was a story in the distance ...

Разбира се, трябваше да се отбележи, че така наречените Хайър Лендс съдържаха така наречената Безмерна размерна графика на реалността, но също и така наречената кутия. Това беше и последния възможен граф, а какво беше този знак за безкрайност освен една от божествените форми, която поради доста осно ...

Отдавна не умея не летя.
Обидата притегля към земята.
Ти знаеш, Боже, болната душа
не може да настигне хвърчилата;
тежат ѝ непростените неща ...

В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...

Зоран се прибра вкъщи уморен и като че ли едновременно сърдит и разтревожен. Той бе горд македонец и един ония простодушни националисти, за които македонизмът бе свята кауза. За него бугарите не бяха никакви бугари, както и го бяха учили македонските „интелектуалци“, които бяха напълнили главата му ...

някой ден
може би ще се престраша
да се срещнем
на другия край на вселената
под самотно дърво ...

От колко време те познавам само
безброй години, хиляди звезди
се спуснаха от както ме погледна
и в сърцето си ме приюти.
От тогава много време мина, ...

Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...

Дамата
Жената с походка,лека, грациозна,
красива, нежна с усмивка чаровна!
Тя е истинска жена, жена сериозна,
излъчва чар и нежна женска красота. ...

Ако се чудите, защо на света има толкова идиоти, спомнете си откъде сме произлезли според Дарвин.

АВГУСТ
(безглаголно)
Лято, гара, влак, багаж,
слънце, въздух, плаж, море,
лодка, бриз, вълни, мираж ...

Съдба
Една съдба си ти за мене,
сърцето ми изпепели
и нощите превърна в огън,
а дните ми в развалини. ...

Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...

Първу жъ ви светнъ за Д‘Упката – сиди си там, дупчи съ пред сички, заобикалът я страшно стръхливо, щот си е ‘упка, а от ‘упки моеш да чакаш кволийне – я змей съ пръкне от нейъ, то съ лъзнеш и цопнеш таме, а послъ няа кой дъ тъ вади .. Сиди си и си се дупчи – няа кой да я пуши, точи ил плни с кволине ...

Шефът на мелницата понякога рови из купчините брашно и мечтателно се усмихва на нещо свое…
хххх
Очертава се криза в производството на салами – поскъпват нишестето и брашното…
хххх
Добре дошла у дома ми, Миме! Ето – холът. С какви мебели е: дивана, френския шкаф, фотьойлите, мъжа ми, масичката, голем ...

От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач – ...

Той - прозира - отдалече.
Пълни глупости твори.
Малко - злобничко човече
сред дълбоките води.
Всяка вечер - от екрана ...

Страхотен спазъм сгърчи тялото му и му трябваха няколко минути за да се съвземе и рестартира. .. Хм, , това ВЕЧЕ се беше случвало .....
Невярващ на очите си, Т старателно обходи околната обстановка, сравняваше камък по камък всичко около него и даже започна да му се струва, че взривът е бил някаква ...

Да те загубя? Толкова те търсих...
Не ме боля по трънния ми път -
към теб, към чистотата на греха ми.
Не искам. Ще умра от скръб.
Вземи на малкото дете мечтите, ...

Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...

Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...

Колко грешно е да съм човечна
с глухи мисли и мечти,
заспали късно, късно вечер
с думата „прости“.
Не биха носили пороя ...