Пролетта иска да пукне, да гръмне, да се взриви,
като забравена мина, като стара бомба
с потъпкан фитил.
Пролетта иска да пекне, да грейне, да цъфне,
като усмихнато слънце, като слънчоглед, ...

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...

от дупката си
адът се подава при
БОГОзабрава
а в дупката си
адът се заравя при ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и доктринерството? За един мислещ човек е пределно ясно, че всяка рел ...

"Обещавам ви 2000 лева заплата -
откъде тия пари ще намеря?
Гласувайте за мен, че се клатя,
че за властта си треперя!
Изкушавам ви като сатаната Ева, ...

В началото на пътя съм отново!
На същия фатален кръстопът!
Надясно ако тръгна – нищо ново,
наляво ако тръгна – ще ме спрат!
Направо ако тръгна е опасно, ...

Ах, измамница Лисана,
я намерих изтокана,
насред пътя се простряла,
сякаш взела, че умряла.
Дядо вкара я във двора, ...

Блясък
Блясък на мълния раздра небето,
сякаш огнена стрела заби се в земята.
Запали старо дърво далеч в полето,
излетяха птиците, запали техните гнезда. ...

Натрапена и непоискана чужда суета
смущава моят живот в самота
в лицето постоянно ми се завира
и не ме оставя на мира
кара ме във себе си да се съмнявам ...

Отказвам да съм твоята богиня,
езическия ти олтар!
Нима дъждът си има име?
Нима е нечий господар?
Но виж как може да обича, ...

Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално ...

Говорете важното,
може да е много,
може да е малко,
или колкото трябва.
Говорете за облака, ...

Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг, ...

Свечерява се. Колко неказани истини
тънат в дълбокото, притъмняло, небе;
от изток луната провлачва, умислена
в нейни си работи, нежно златно краче.
За сън свойте струни цигулка притваря. ...

Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...

Пролетно слънце, пролетна мода,
Изпънати дънки вирнат балкон.
Късо кафенце и чашка със сода.
В парка на въздух, убийствен фасон.
През тъмните цайси окото сканира. ...

Ееех, разпуснаха най-после строгите противоепидемиологични мерки,.. вече дишаме спокойно въздух без финни прахови частици / то ковида ги измести от новинарските емисии / , та решихме с познат да пийнем по кафенце в близкото бистро...
- Едно кафе, .мдаа дълго кафе и с три капки хиалуронова киселина.. ...

Разбираш ли, мамо...
ужасно ми липсваш!
И ти, и дома ти. И ласките също.
Животът е тежък и взе да ми писва
да бъда голяма, ...

И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...

(Оптимистична пародия по "Аз съм българче")
Аз съм вече европейче
и все тъй българче, Ура!
Да ме укориш, не смей, че
от смехория ще умра. ...

На спирката стоях прокуден
и дълго чаках автобуса,
оглеждах се в пейзажа чуден
и нещо сърцето ми раздруса …
Започнах тихичко да пея, ...

Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа
Накъде съм трьгнал ли ме питаш, ...

Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа... ...

Провали се първата сватба в космоса…
Маса проблеми – безтегловността, липсата на креват или поне килим, както и намесата на специалистите от Координационния център на Земята. Които взеха активно участие, внасяйки много над необходимата доза объркване…
- Горчиво! Готови за стиковка? Поехали…
- Малко ...

Не си въобразявам. Виждал съм ги със собствените си очи. Всъщност все по често се сблъсквам с тях. Виждам ги и сега; точно в този момент. Ето ги. Малки са, но и не са. Очите им ги издават. Пламъкът почти е изгаснал. В очите им не искри чистотата на деца. Гледат като обременените големи. На дванадесе ...

Март смени ли февруари,
чувстваме от вси страни,
пролет зимата превари,
нов сезон се възцари.
С първи слънчев лъч пролазва ...

Мъгла над блатото се стеле
и пъновете светят слепи.
Горят, а всъщност негорели,
така и ще изчезнат с време.
Било е, тъй и ще остане, ...

Дар са за тебе тези цветя
и живота - на теб го обричам!
В молитви името ти шептя,
повярвай, мила - аз те обичам!
На всякакви жертви за теб съм готов - ...

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...

Куку - ригууу, куку - ригууу,
вече просветля!
Куку - ригууу, куку - ригууу,
ставайте деца!
Аз съм мъничко петле, ...

"От кой се криеш?"
* * *
От себе си се крия. От Тъгата.
От липсата на обич. И защото
нагарча ми вкусът на Самотата ...

Готов съм да пропадна в бездна,
стига ти да триумфираш.
За да изгрееш с чудост звездна,
готов съм да пропадна в бездна.
И без вина аз ще изчезна, ...

Нямам време да лъжа себе си.
Всяка лъжа ме снижава в света.
Дори лъжите да са прелестни,
не уронват ми не само честта.
Възприятията са тъй нежни, ...