Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Е ...

С нозе, яхнали Пътя,
яздим бавно,
а пък с главите,
докосващи Космоса,
препускаме лудо ...

Снежен човек ще правим със мама
с морков,шапка, уста и очички.
Но, ето че пак стана драма.
Забравих да си сложа ръкавички.
Вече съм с екипировка подходяща. ...

На майка
Светът не е място за къща.
Светът е място за вълнá,
която се разгръща и поглъща
всички пътища обратно към домá. ...

Мечта
Не можах да ти кажа нежни думи,
че си ми бряг и пристан - любов от море,
че можех да премина морето през бури
и на брега да изпиша едно червено сърце! ...

Сега ще се размине бурята.
И без това в сърцето ми е същото.
Потискам я, ала ме дави лудост,
презрява и примира бъдещето.
Сега е още прясно. Като рана е. ...

Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...

Да гледаш небето тогава,когато
луната зад облак поглежда свенливо,
когато щурците през топлото лято
надсвирват се в нощи красиви.
Да слушаш гората как вечер запява, ...

Колко е малък човекът?
Има-няма, някакви грамове.
А знаеш ли колко е силен човек?
Няколко грама, по-здрави от стомана,
от сабя дамаскина по-яки, закалени ...

Къде ли, щастие, си ти,
кацни на моето рамо!
Дали душата ми ще полети,
или илюзия е туй само?
Дали ерген ще си остана, ...

Любима!
Не разбирам, аз, днешните любови!
Ни сърце влагат, ни се борят.
Лъжят, мамят се.... Отрови!
Връзките им, с хиляди.. отвори! ...

Спи ми, чедо мое мило,
мое злато, моя сила.
Мама теб, ще пази мило,
мама твоя е закрила.
Баба Меца вече спи, ...

Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...

Аз дълго се сбогувах, затова
снегът от билото успя да слезе,
а слънцето лъчите закова
в щастливия разцъфнал кестен.
И вместо като тъжната върба ...

Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...

Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят, ...

С възторга детски в очите
сред завладяващата тишина,
един до друг с теб вървиме
по свежа утринна роса.
И виждам как красива си и млада, ...

Джон Оуен (1616 – 1683 г.)
Върху образа на Джон Оуен бавно, но сигурно се спуска мъглата на забравата – написаното от него не е особено популярно днес; за личния му живот се знае много малко, и изглежда този факт няма изгледи скоро да се промени; нито един от дневниците на Оуен не е запазен, достигн ...

Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...

Вторачени сме двете
във една посока.
Тя с почуда,
че прекрачвам нейното владение.
Настръхва и облъчва ...

В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...

В очите на една жена,
прочетох някаква тъга...
Сълзи и болка...
Някаква объркана усмивка...
Навън бе ден прекрасен! ...

Виновната 🧙🏻‍♀️
Едно, две, три
Вещицата днес ще изгори
Четири, пет, шест
Трупа ще го изяде някой пес ...

Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...

Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...

Ще бъде много дълъг моят път,
по който аз вървя към теб, нали.
Сега не може. Друг е днес светът.
Ще бъде много дълъг моят път.
И свивам обичта си в тиха гръд. ...

Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...

Робинзон Каспичански допил последната глътка ракия и празната бутилка пуска в океана с бележка
''...Аз съм корабикрушенец и съм на самотен остров, разчитам на ваща помощ...''
След 15 години бутилката се връща с отговор :
''... Пише се ВАШАТА,... нямаш ли правописен речник...''

Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог, ...

Тя е добре. Събужда се рано
и продължително гледа навън.
Налива кафе и пали цигара.
Чака да мине снощният сън.
Автоматично участва във разговор, ...

Ако извадиш от мене сърцето
Ако прогониш тъгата...
и на вяртърът заповядаш,
да я отвее далече, високо...
Аko изтриеш, ...

Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...

Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...

Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...

Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга, ...

Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...

“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...

думи и звуци
го нека спасят този
свят — от угрози
.............................................
алтернативно: ...

Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...