Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моет ...

Аз съм в спомена прашен,
но съм и в бъдните дни!
Живея в кошмара ужасен,
но дишам и в твойте мечти...
Аз съм радост и горест, ...

Дървото, пълно със листенца.
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи, ...

Търсеха топлата, туптяща стряха.
Искрящи, плахи взираха се в мрака...
Слаби в студените отливи спяха.
Чакащи, утрешния драконов крясък...
Денем преливат с хладен отблясък. ...

Внучката поиска на морето
като баба да я заведа.
Аз угаждам много на детето,
но да чака някаква файда
рожбата ми - няма как да стане ...

Понякога се будя късно нощем
с усилие приспивам демон сив.
Във празните зеници на тъгата
откривам само спомен тих.
И дреме нейде сред мъглата ...

Оглупял от своите безспирни страхове
Грешките превръщат се във зверове
Лесно ги намираш и преувеличаваш
Успехите си игнорираш и заклеймяваш
Промяната, очевидно, е задължителна ...

на всички ви мили приятели
По Земята да се скита
Пролет яка, плодовита.
В цветовете на дъгата
да е светло на душата. ...

Дълбоко пробождат ме твоите рани
и силно стяга врата ми верига.
Гасиш си цигарите в моята клада
и се криеш доволен в черупка на мида.
Давам от себе си все безвъзмездно ...

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...

Баба Марта отново се муси.
Размятва поли и люлей дървесата.
Жена е все пак! Как да се сърдиш?
Утре с усмивка ще стопли душата.
Марта по женски мени настроение, ...

Една безкрайна утрин, огледална
и чувствата накацали в снега,
и погледът на зимата – прощален,
преди да срещне пролетна дъга.
Събуждам се, сърцето ми е чисто, ...

Първомартенско – садистична
Баба Марта бързала,
бая народ навързала,
с мартенички в гората,
висят си надолу с главата … ...

Подир фиестата на протестите,
ще пасува избирателят, ще пасува.
Как да гласува? - прегракна
от псуване.

Поиска стих с лично посвещение да напиша
Но как да го направя като духът ми погуби
За нея бях средство, не мечта за която диша
Какво биха означавали едни написани думи
На улицата излизам забил поглед в земята ...

Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...

Диптих: В предверието на бурята
1.Вечерта преди бурята
Всичко бе като в легенда:
вплетена в реалността,
накъдето да погледна – ...

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...

Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти. ...

Обичам те, когато ми се радваш.
Очите ти блестят от светлина.
Ръцете ти се втурват без умора,
да търсят нежност, сладост, топлина.
Обичам те, когато се усмихваш. ...

Окичено в бяло и червено -
племето ни нека е засмено,
нека да сме здрави, живи,
на празника да сме щастливи!
Честита Баба Марта, народе, ...

Един котак с кожухче марково „Арамани”,
напето се разхожда из селския ми двор,
не за мишки, към закопнелите котани,
хищно е отправен ловния му взор.
Ноктите наточи, на близкото дърво, ...

Откъде тази обич се стеле,
златоструйни, немирни лъчи
и препуска с конското стреме
през поля и безкрайни гори.
Тихо ляга до Дунава син ...

Има мигове вълшебни,
но пропускани от нас
сякаш, че са непотребни,
сякаш са отровен газ.
А оплакваме се после ...

Глава 22 КРИСТАЛИТЕ
На другия ден, в 7 часа сутринта дойде Али. Майкъл и Елис бяха вече готови за излизане. Шаманът ги отведе на същото място, където Майкъл беше пробвал за първи път гъбите. Али извади от раницата си малък чайник, котле и плик с храна.
- Ще останете тук до вечерта, затова ви оставям ...

С годините човек съзрява,
променя поглед, мироглед.
С годините човек съзрява
и вижда с поглед и напред.
С годините не издребнява, ...

Нали надеждата не е утеха,
защото човек сам е целта,
а сборът от всички надежди
е в общ мироглед приобщеност.
Заставени да бъдем предрешени ...

Навярно ме спасява любовта
към стръкчето трева и небесата,
към хубаво момиче, към Жена –
към силните копнежи на душата.
Обичам да Живея всеки ден ...

Сънувах дом и кокичета,
в градината поникнали.
Връщат се отлитналите птичета,
от песните им вече сме отвикнали.
Сънувах и една момиче, ...

Никой не е в състояние да мисли за себе си, но той може да се самоусеща. Най-добре от всички се самоусеща Бог, ако Той разбира се съществува. Но на тази основа Той би могъл да бъде дефиниран като субстанция тъждествена с тоталното самоусещане, защото Бог е именно това. В това се състои и неговата не ...

До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...

Ще обичам вечно
този отпечатък, който в мен оставяш,
този аромат, който обичам толкова много,
в порите на кожата ми;
ти си всичко, сладко и добро, ...

Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...